Лихвата за нови клиенти е около 7 на сто
Най-често изплащаме новото жилище за период между 16 и 20 години.ДАРИНА КАХРАМАНОВА28.03.2013 18,7% от потребителите решават да сключат договор за ипотечен заем със срок на изплащане от 26 до 30
години. Това означава, че почти всеки пети предпочита да погасява кредита си дългосрочно, показват данни за февруари на консултантската компания „Кредит Център”.
Тенденцията за удължаване на срока на изплащане на ипотечните заеми е започнала още от началото на 2013 г. и продължава и в момента. „Това се дължи на ниските доходи на гражданите”, обясни пред
„Монитор” Тихомир Тошев от „Кредит Център”. Причината е, че повечето хора, които живеят в по-малките градове на страната, получават заплата между 400 и 600 лв. За да могат да си позволят месечната
вноска, те са принудени да сключат договор за по-дълъг период на погасяване. Тогава месечното плащане е по-малко, но оскъпяването по кредита в края на периода е по-голямо.
Тошев обясни още, че от началото на годината е имало дори случаи, при които хората сключвали договор за ипотечен заем със срок от над 35 г. Обикновено обаче това били около 2% от всички
клиенти.
Гражданите с по-добри доходи най-често избирали да погасят заема за нов дом за период между 16 и 20 години. Това били около 36,3% от всички кредитополучатели през февруари. 25,7 на сто от клиентите
предпочели да вземат ипотечен заем за срок от 21 до 25 години. Между 10 и 15 години изплащали кредита за ново жилище едва 12,9% от клиентите. Кратък период на погасяване – под 10 години, предпочели
4,3% от кредитополучателите.
През февруари средният размер на изтеглените ипотечни заеми в страната е 31 561 евро. Логично, най-големи кредити за нов дом са били изтеглени в столицата. В София средното ниво достига 38 409
евро. За Варна средният размер е 32 960 евро, а за Бургас – 28 353 евро. В Пловдив най-често се теглят ипотечни заеми от порядъка на 20 985 евро.
Междувременно данните на Българската народна банка (БНБ) показват, че средната лихва по жилищните заеми за нови клиенти през февруари е около 7 на сто. Според статистиката дори ипотеките в левове
се предлагат при по-изгодни условия.
Например средната лихва по жилищните кредити за нови клиенти в левове е била 7,05% през миналия месец, а в евро тя е била 7,24 на сто. Затова и през последните месеци много хора предпочитат да
изтеглят жилищен заем в националната валута. Например през февруари в Бургас 56 на сто от всички отпуснати кредити са били в левове. За цялата страна обаче съотношението между европейската и
българската валута е 52 на 48 в полза на еврото, съобщават кредитните консултанти.
Данните на БНБ показват още, че банките са свалили лихвите по ипотеките за нови клиенти през последната година. Средната лихва по жилищните заеми в левове е с 0,83 процентни пункта по-ниска в
сравнение със същия месец на 2012 г. Приблизително такова е понижението и при кредитите в евро.
Освен това българските финансови институции подобряват плавно условията по жилищните заеми за стари клиенти, става ясно от статистиката на БНБ. През февруари средната лихва по тези заеми в левове е
била 8,66%, което е с 0,62 процентни пункта по-малко спрямо същия период на 2012 г. Лихвата по ипотеките в евро за стари клиенти е на приблизителни нива от около 7,66%, показват още данните на БНБ.
Това е с 0,41 процентни пункта по-малко спрямо същия период на 2012 г.
12% от българите с лош кредитен рейтинг
Близо 12% от българите са негодни да изтеглят заем. Тази част от сънародниците ни има кредитен рейтинг между 300 и 350 пункта, показват данни от сайта за проверка на индивидуалния кредитен рейтинг
„Кредит пойнт”. Тези граждани имат прекалено ниски доходи и сравнително високи задължения. Данните показват още, че повечето българи имат добър кредитен рейтинг от порядъка на 451 пункта.
Още в началото на седмицата експертите обясниха, че много хора търсят потребителски кредит, за да могат да рефинансират няколко различни стари заема. Около 1/3 от тези граждани обаче са натрупали
повече задължения, отколкото месечните им доходи позволяват. Някои вече имали и просрочия по част от кредитите си. Тези хора няма да могат да изтеглят нов кредит, с който да облекчат финансовите си
затруднения. „Обикновено това са граждани, които са получавали високи доходи преди кризата, но впоследствие те са намалели”, обясни Тихомир Тошев от „Кредит Център”.
