Новият налог ще разклати банковата система, предупредиха икономисти, работодатели и синдикати
Противно на уверенията, че няма да увеличава данъчната тежест, правителството даде зелена светлина за въвеждането на нов данък. От 2013 г. доходите на всички българи от лихви по влогове и депозити
ще се облагат с 10% данък. Мярката ще засегне хиляди дребни вложители, може да доведе до негативи за банковия сектор и ще донесе едва 120 млн. лв. приходи в хазната годишно. Решението бе гласувано
от кабинета без никакво предварително съгласуване и предизвика остри критики от всички страни - работодатели, синдикати, икономисти, политици, политолози. Банкерите бяха изненадани и предпазливи в
своите изказвания.
В момента доходите от лихви върху депозити и влогове на физическите лица са необлагаеми, докато лихвите по депозити на фирмите се включват в печалбата и се облагат. Според финансовия министър
Симеон Дянков това изключение е безпринципно и облагодетелства богатите българи, които успяват да пестят. Според него облагането на тези доходи не представлява нов данък, а възстановява
справедливостта, като слага край на единственото изключение. "България остана единствената страна в Европа, която не облага доходите от лихви, след като и Румъния въведе такъв данък. Така, колкото
по-богат става един човек, толкова по-малко плаща, защото парите му са в банка, растат и не се облагат", коментира Дянков. Според него доказателство, че правителството не цели просто повишаване на
приходите, а взима принципно решение, е фактът, че повечето депозити у нас са малки и едва 10% от българите имат спестявания над 20 000 лв. "При депозит под 20 000 лв. и средна лихва от 4% данъкът
за година ще е 80 лв. Виждате, че целта на тази мярка не е фискалният ефект", допълни Дянков.
Сравнението с данните на БНБ за депозитите на домакинствата показва, че избраният от Дянков пример не е най-типичният и масовият депозит на българите е много по-малък. По последни данни
домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (включително едноличните търговци, самонаети лица, партии, синдикати, фондации, спортни клубове), са имали общо 12.3 млн.
депозита на обща стойност 32.4 млрд. лв. 9.2 млн. от тези депозити, или 75.6%, са в размер до 1000 лв. Така огромната част от засегнатите от данъка ще са дребни спестители с минимални натрупани
резерви. Въпреки това обаче Дянков бе категоричен, че въвеждането на евентуален минимален праг на депозитите, над който лихвите да стават облагаеми, е неприемливо.
"Предстоят още разговори, но считам въвеждането на праг за грешка. Плоският данък и опростената данъчна система в България не предполагат въвеждане на подобни прагове, а всяко изключение води до
натиск за нови изключения", допълни Дянков. Според него въвеждането на данък върху лихвите няма да разклати банковия сектор. "Банковата система разполага с огромен ресурс, който расте всеки месец и
няма риск за стабилността на сектора", счита финансовият министър. Твърдо зад данъка вчера застана и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова с аргумента, че е несправедливо за
юридическите лица да се прилага един режим, а физическите лица да са освободени от данък.
Представители на банковия сектор бяха изненадани от решението на кабинета, но побързаха да разсеят опасенията за разклащане стабилността на банките. С остри критики обаче излязоха представители на
синдикатите и работодателите, партии, икономисти и политолози.
"Ако в предизборна година правителството посегне на спестяванията на хората, ще извърши голяма грешка", коментира изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. Според
него съществува риск от масово теглене на депозитите и пренасочването им в други инвестиции като купуването на злато.
Според икономиста Георги Ангелов въвеждането на данъка ще охлади желанието на хората да спестяват. "Печалба от депозитите реално няма - като приспаднем инфлацията от лихвата, парите просто запазват
реалната си стойност", коментира Ангелов. Според него правителството не слага край на безпринципните изключения при облагането на доходите, защото печалбата от фондовата борса остава необлагаема.
"Печалбата от борсата няма да се облага, а ще се облага там, където всъщност липсва", изтъква Ангелов. Според него държавата за пореден път ще повиши данъчното бреме само за честните данъкоплатци,
защото парите на сивата икономика не са в банките.
"Ако тази мярка бъде приета, ГЕРБ неминуемо ще търпи загуби на следващите парламентарни избори. Мярката ще ядоса по-дребните спестители, с малки вложения. Голяма част от спестяванията не са от
охолство, а представляват резерв срещу несигурността. Големите състояния няма да пострадат, тъй като ще бъдат изнесени в чужбина. Това ще е още едно посегателство срещу населението. Не стига, че
лихвите едва покриват инфлацията, ами сега още повече се наказват спестителите", коментира социологът Живко Георгиев от "Галъп".
Вчера от КНСБ заявиха, че са крайно изненадани от вкарването на новия данък и настояват той да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като е изключително важен за
доходите на хората. Според синдиката много по-добър вариант е въвеждане на данък върху финансовите транзакции, който в момента се възприема от 11 страни в ЕС.
БАНКОВА СТАБИЛНОСТ
БНБ, която също не е била информирана предварително за решението, не очаква то да повлияе на показателите на българските банки и на стабилността на банковата система. Оттам подчертават, че
банковите депозити нямат алтернатива като най-добра форма за спестяванията на гражданите у нас. "Едва ли този данък ще се отрази сериозно на спестяванията в банките, но сигурно ще се повиши
привлекателността на алтернативи като имоти и акции", коментира председателят на управителния съвет на Райфайзен банк Момчил Андреев.
ВЪПРОСИТЕЛНИ
Около въвеждането на новия данък без предварително съгласуване има и много технически въпроси. Според Менда Стоянова доходите от лихви няма да се включват в данъчните декларации, а банките ще
удържат данъка при всяко капитализиране или изплащане на лихвата. Това със сигурност ще оскъпи отделни банкови услуги. Не е ясно дали няма да възникнат и проблеми със защитата на банковата тайна. В
момента наличностите по сметките са банкова тайна. Отчисляването на данък върху лихвите по лични сметки към НАП позволява, макар и косвено, преценка за наличностите и казусът според експерти трябва
допълнително да се обсъди. Не се разбра защо от облагането не са изключени детските влогове, които са с по-особени условия.
ПОЛИТИЦИТЕ
Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че това е поредната екстравагантна идея на Симеон Дянков, която цели да бръкне в джоба на българските граждани - тя удря не само богатите хора с големи
влогове, но и бедните българи. "Ако беше искрен, Симеон Дянков трябваше да предложи да се освободят от данъчно облагане лихвите, които хората плащат по ипотечните и потребителските си кредити. Това
е логиката на данъчното облагане на лихвите - щом се облагат лихвите за депозити, трябва да се освободят от облагане лихвите по кредити, които са ползвали хората. Ако Дянков искаше да облага
богатите, трябваше да приеме идеята на БСП - доходите на бедните българи да бъдат освободени от Данък общ доход, а богатите да плащат ставка по-висока от 10%. Това би било социално справедливо по
време на криза", изтъкна Станишев.
Според Хасан Адемов от ДПС важен е въпросът дали изобщо трябва да се облагат спестяванията от януари 2013 г., тъй като ако това са доходи от труд, те вече са обложени с данък, т.е. един и същ
финансов ресурс два пъти ще бъде облаган. "Това предложение вероятно ще отпадне между първо и второ четене", смята Адемов, но сега се използвало за отклоняване на вниманието, тъй като проблемите в
бюджета са изключително сериозни. Той предупреди, че е възможно да се получи ефектът на доминото - българите да започнат да теглят пари от банките, което ще изправи банковата система пред сериозно
изпитание.
Депутатът от "Синята коалиция" Мартин Димитров смята, че предложението на правителството ще доведе до поскъпване на лихвата по кредитите и ще удари бизнеса и гражданите, а това е неразумно в криза.
Според него възможен ефект е хората да пренасочат депозитите си в нещо друго. "България се противопостави на идеята в ЕС да има данък върху финансовите транзакции, което е нещо подобно. Изведнъж
обаче, когато им потрябваха пари, изоставиха всичките си аргументи", допълни той.
