Държавното обвинение и министърът на финансите трябва да бъдат задължени да образуват дела срещу органите и служителите, заради чието нехайство се плащат милиони обезщетения от средствата на данъкоплатците
Последните дни са белязани от опити, при това на най-високо управленско ниво, за възстановяване на ретроградните правомощия на прокуратурата да се намесва в търговски сделки, в частно правни отношения, а и на практика във всяко гражданско дело. Преди няколко години тези права бяха отнети от държавното обвинение с мотива, че те не могат да съществуват в демократична държава, признаваща частната собственост и пазарната икономика, че те нарушават правната стабилност и отблъскват инвеститорите, които няма да знаят кога например някой прокурор ще реши да атакува дадена сделка по напълно субективни причини. Въпреки всички аргументи против вече дни наред отново се дебатира дали да се възстановят тези очевидно остарели и опасни правомощия.
Всичко това обаче се случва на фона на постоянни съобщения за поредното осъждане на България от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, за поредното правителствено решение за изплащане на обезщетения от десетки и стотици хиляди евро по такива дела, за поредната присъда срещу държавни органи по закона за отговорността на държавата и общините, за поредния провал на българската държава в дело в някой международен арбитраж, за наложени санкции от милиони евро от Европейската комисия за несвършен един или друг ангажимент.
За последните няколко години по дела в Страсбург са платени близо 2 млн. лв.
По поне 3 млн. лв. годишно се изплащат като обезщетения по дела, водени по закона за отговорността на държавата и общините. Допълнителни милиони левове се изплащат от държавата по решения на международни арбитражи. Годишно щетите от "лоши" обществени поръчки, правени от държавата или общините, са в пъти по-големи и се изразяват в стотици милиони левове.
Във всички тези случаи общото е, че се изваждат огромни суми от държавния бюджет, които се плащат като обезщетения, или пък се търпят големи икономически вреди, а конкретните виновни длъжностни лица остават винаги анонимни и безнаказани.
Става дума за взети годишно десетки милиони левове от българския данъкоплатец - отделния гражданин, и българския бизнес.
В момента единствено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е записано, че "отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ". На практика обаче не са известни случаи, при които дори тези възможности да са използвани. Да не говорим, че преди да се задействат тези механизми, задължително трябва да има осъждане на държавата точно по този закон.
И вместо дебатът за разширяването на правомощията на прокуратурата и на държавата да се води по посока именно на търсенето и намирането на отговорността на всички тези хора, то той странно се изкривява по посока регулиране на търговския и гражданския оборот. С фалшивия аргумент, че така щели да се спират имагинерни неизгодни сделки. А странно за неизгодните действия или бездействия на чиновници, заради които данъкоплатците биват ощетявани със стотици милиони, никой не мисли.
Повече от очевидна е необходимостта прокуратурата да има дори задължението във всеки случай на изплащане на обезщетения и на претърпени вреди да образува досъдебни производства срещу съответните виновни конкретни лица. Защото каква е разликата между лице, което се преследва за взет подкуп от 50 лв. или за неизгодна сделка за 10 000 лв., и друго лице, заради чиято безхаберност, некомпетентност или умишлено лошо управление държавата е платила 1 млн. евро обезщетение или бюджетът е претърпял вреди за 50 млн. лв.?
Повече от задължително е да се даде правомощие и дори да се вмени като задължение например на представляващия държавата министър на финансите да може при присъдени обезщетения да предявява регресни, обратни искове срещу съответните виновни лица и сумите да бъдат възстановявани в бюджета. Така ще се преодолеят постоянните извинения и обяснения от страна на съдебната власт, че е изтекла давност, че не може да има наказателно преследване, защото няма един или друг състав в Наказателния кодекс, че няма достатъчно доказателства, за образуването на наказателно дело. Просто трябва да бъде изработена стройна система, при която да се търси конкретна отговорност - било то наказателна, административна, гражданска, имуществена, от съответния конкретен държавен служител, прокурор, съдия, министър, заради чиито действия или бездействия са платени обезщетения или са претърпени вреди.
Именно в тази посока трябва да помислят изпълнителната, съдебната и законодателна власт. Настоящата ситуация, при която българските граждани и българският бизнес плащат на практика за обезщетения и вреди от действия на държавни и общински служители, на магистрати, на министри, на ръководители на комисии, агенции е не само нелогична, но и обществено и правно нетърпима.
