Кандидатите за хуманитарен статут ще бъдат третирани като обвиняеми - ще се подписват на две седмици в агенцията, ще се движат само в определени зони и могат да попаднат директно в затвора
Чужденците, търсещи закрила в България, ще трябва да плащат парична гаранция, че няма да нарушават обществения ред. Нейният размер ще се определя от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) по неуточнени критерии. Извънредната мярка за неотклонение, която не е предвидена в Женевската конвенция за бежанците, ратифицирана от България, се предвижда в промените в Закона за убежището и бежанците, които правителството прие вчера. Според тях кандидатите за бежански или хуманитарен статут ще трябва да се явяват на всеки две седмици в агенцията на отчет. Това много наподобява друга мярка за неотклонение - "подписка".
Въвеждането на ограниченията, които сега се предприемат само спрямо обвиняеми лица, не спира дотук. Председателят на агенцията за бежанците ще може да определя зона, в която чужденецът ще има право да се движи, докато трае производството му за даване на статут. Свободата му на придвижване ще може да бъде ограничена още - като му се наложи забрана да влиза в определени "бежански зони". В момента подалите документи за статут могат да се движат напълно свободно из страната. Кандидатът освен това няма да има право да променя адреса си на местоживеене без разрешение. Той ще има достъп до пазара на труда, ако поради независещи от него причини производството за статут не приключи до девет месеца от подаването на молбата му за закрила.
Измененията в Закона за убежището и бежанците бяха форсирани от МВР, за да бъдат създадени т.нар. затворени центрове. В тях ще бъдат затваряни рисковите имигранти. Създаването на затворите се позволява от директива 2013/33 на Европейския съюз, твърди МВР. В Гърция вече имало построени такива. Вкарването в имигрантските затвори ще става, ако паричната гаранция и подписката не дават резултат.
На практика промените дават право на МВР да затвори всеки чужденец, тъй като критерият за настаняване в центровете е: заплаха за националната сигурност. МВР ще установява самоличността и националността на заподозрените и ще ги експулсира, ако прецени, че застрашават сигурността. В промените няма посочен срок за колко време може да бъде затворен един чужденец. Подобно на затворниците той има право на посещения и да излиза в двора на центъра.
Правителството възлага на административните съдилища да проверяват дали един чужденец е затворен с основание, или не. На всеки три месеца ще се пращат на съда списъци с чужденците, които са стояли повече от 3 месеца в центровете. Подобна практика не се предвижда в конвенцията за бежанците. Не е ясно и как административните съдилища ще преценяват дали някой е правилно затворен.
Според източници на "Сега" законопроектът е бил наложен от МВР, което въобще не е отчело позицията на юристите от ДАБ. Те са били на мнение, че законопроектът нарушава редица международни и европейски изисквания.
"Недомислен и суров закон. Предлаганите от правителството мерки на поголовно задържане на всички, търсещи закрила, включително и на мерки за неотклонение, които са извадени от Наказателния кодекс, са изцяло в разрез с международните и европейски стандарти и с редица национални права", коментира вчера Илиана Савова, директор на програмата за правна защита на чужденци и емигранти към Българския хелзинкски комитет (БХК). По думите й проектът нарушава европейските стандарти за приемане на търсещите убежище и е в разрез с директива 2013/33, на която се позовава МВР.
С приетите от кабинета вчера промени също така се въвежда понятието международна закрила, което ще обедини даването на бежански и хуманитарен статут. Статут на бежанец вече няма да се дава, ако са "налице разумни основания кандидатът да бъде разглеждан като заплаха за националната сигурност, както и ако е осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление и представлява заплаха за обществото." Хуманитарен статут няма да се дава, ако кандидатът е извършил престъпление и има съмнение, че ще застраши националната сигурност.
