Брюксел настоява за спешни законодателни промени и засилване на надзора в БНБ и КФН
Европейската комисия даде ясен знак, че не приема мудните действия на институциите за гарантиране на стабилността на финансовия сектор след фалита на КТБ. Брюксел настоява България да предприеме спешни мерки и да приключи обещаната независима оценка на активите и стрес тестове на банките още тази година, вместо да отлага това за 2016 г. Изисква се и независим преглед на активите на пенсионните дружества, както и на застрахователния пазар.
Това е една от 5-те препоръки, отправени от Европейската комисия на базата на представената от България Конвергентна програма и актуализираната Национална програма за реформи. Вчера ЕК одобри препоръки към всички страни членки. От текста на документа става ясно, че в много от критичните сектори последната година за България е била нулева.
В препоръките към България ЕК посочва изричен краен срок за приключване на независимата оценка на активите на банките и провеждане на стрес тестове - декември 2015. Това се разминава драстично с предложения от правителството график за приемане на съответните законови промени и извършване на оценката и тестовете. Според представения в Националната програма за реформи график 2015 година ще е подготвителна и в рамките на оставащите месеци ще се готвят методологии и ще се приемат законодателни промени, с които да се създадат предпазни механизми в случай на недостиг на капитал в отделни банки. Самата оценка на активите е предвидено да започне през 2016 г. и да приключи до юни, след което да бъдат проведени и стрес тестове. Сходен е и графикът за предприемане на мерки за засилване на надзора в небанковия финансов сектор. И тук 2015 г. е подготвителна, а преглед на активите на пенсионните фондове и проверка на балансите на застрахователните компании ще се правят през 2016 г.
"Посочването на декември тази година като краен срок е показателно за недоволството на ЕК от темповете, с които българските институции действат след кризата в КТБ. Очевидно е, че този срок няма да може да се спази - най-малкото заради предстоящата смяна в ръководството на БНБ. Тепърва ще се обсъжда и новият проектозакон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Но мудните действия като липсата на титуляр на "Банков надзор" и оставането на Иван Искров на поста трудно може да се приемат", коментира Георги Ангелов от института "Отворено общество".
Недоволството на Еврокомисията по темата банки и небанков финансов сектор бе предизвестено от силно критичен доклад през февруари в рамките на оценката за макроикономическите дисбаланси в отделните страни членки. Тогава страната ни бе преместена в групата на държавите със сериозни макроикономически дисбаланси заради установените пропуски в банковия надзор. В доклада бе представен подробен анализ на дейността на местните банки и се прави изводът, че следваният от тях бизнес модел на разрастване може да ги направи уязвими в ситуация на икономически застой. Сроковете за провеждане на преглед на активите и стрес тестове обаче не се оспорваха.
В останалите критични сектори - стабилност на публичните финанси, пенсионна и образователна реформа, бизнес среда и пазар на труда, постигнатият напредък за една година е ограничен, като част от препоръките се преповтарят, става ясно от документа. На база на предоставените от правителството данни ЕК счита, че България ще се вмести в бюджетната цел за 2015 г., но дефицитът през 2016 г. може да се окаже по-висок от планираното заради предвидения ръст на нетните разходи. ЕК отново настоява правителството да предприеме системни мерки срещу сивата икономика с цел гарантиране на събираемостта на данъците. В областта на образованието разглежданият в момента в НС законопроект за училищното образование се оценява като напредък, но се препоръчват по-активни мерки за включване на непривилегировани групи. Тук изрично са посочени ромите. На пазара на труда Брюксел препоръчва да се приложи интегриран подход спрямо периферни групи като възрастни и млади хора, както и да се въведе ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. От ключово значение за бизнес средата според ЕК е реформата в законодателството за търговската несъстоятелност.
