Глобиха я с 1000 лева заради фалшиви писмени декларации
Дама от Добрич ще отнесе 1000 лева глоба затова, че се е водела фиктивен собственик на 420 автомобила. Тя правела услуга на румънци, които масово карали автомобилите си с български табели, тъй като
у нас една регистрация струва 300 лева, докато в северната ни съседка започва от 600 евро.
Разследването показало, че в продължение на 13 месеца дамата играела ролята на регистратор. Автомобилите били закупувани от румънци и представяни в сектор “Пътна полиция” в Областната дирекция на
полицията в Добрич за регистрация, като жената попълвала в района на сградата на КАТ необходимите документи и декларации, включително, че същата е закупила автомобилите от различни градове на
Румъния и от различни лица. По този начин тя излъгала в писмените декларации за регистрация на над 420 автомобила, като е декларирала, че ги е закупила в Румъния. Според запознати подобна услуга
върви на цени между 100 и 150 лева.
Сред декларираните автомобили има различни марки – „Опел”, „Фолксваген”, „Фиат”, „Форд”, „Митцубиши”, „Рено”, няколко БМВ-та и „Ауди”, както и четири мерцедеса.
Изготвените графически експертизи показали, че подписите за декларатор във всички представени за изследване декларации са на жената.
От съда отчитат чистото съдебно минало, липсата на образувани други наказателни производства и много добри характеристични данни за жената.
Съдът е освободил обвиняемата от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер - 1000 лв.
При фиктивното регистриране на автомобили обаче има още един проблем, свързан със застраховките.
При катастрофа зад граница щетите се изплащат от българския гаранционен фонд по „Гражданска отговорност”. През миналата година са били заведени 1000 такива иска за обезщетения от румънски шофьори.
Обезщетенията в тези случаи варирали между 500 и 2000 евро. Затова от застрахователния бранш предлагат, когато се сменя собствеността на автомобила, той да не може да напусне страната с български,
а само с транзитен номер. Целта е той да изтича след определен срок и така да се ограничат претенциите към българския гаранционен фонд.
