Доходността по някои сметки стига 10% на сто
Българите масово се ориентират към депозити с по-дълъг срок. Клиентите най-често заключват парите си в банка за 6, 12 месеца и дори за повече. В началото на кризата обаче най-популярни са били
тримесечните депозити. Това показа проверка на „Монитор” сред финансовите институции у нас.
„В последните месеци се наблюдава нарастване на периода, за който се откриват депозитите – в повечето случаи за 12 или над 12 месеца. Обяснението е, че сигналите от банковата система са за
постепенно намаляване на лихвите и клиентите се опитват да се възползват максимално от добрите условия за по-дълъг период от време”, коментираха финансисти.
Хората най-често избират депозити за срок от 6 или 12 месеца. В началото на кризата най-популярни бяха тримесечните депозити, но постепенно фокусът се измести към по-дългосрочните продукти, сочат
изчисленията на банковите анализатори.
От сайтовете на трезорите става ясно още, че банките предлагат разнообразни условия по едногодишните депозити. Обикновено доходността по влоговете в левове е по-висока.
При някои трезори лихвата зависи от размера на сумата по влога.
Например банка предлага едногодишен депозит в левове и евро с промоционална лихва до края на месеца. Ако влогът е в националната валута и по него има между 100 и 25 000 лв., лихвата е 4,05%. Ако
обаче по депозита има има над 75 000 лв., доходността скача на 4,50 на сто. За същия депозит в евро лихвите са по-ниски. Те започват от 3,40% до 3,70% в зависимост от размера на сумата по
влога.
Много финансови институции предлагат едногодишни депозити с нарастваща лихва. При тях доходността може да достигне дори 10%.
Например една от банките у нас изплаща такава лихва на 12-ия месец от срока на депозита. Продуктът е структуриран в 4 последователни тримесечни периода. Във всеки от тях лихвата се движи между 2% и
2,20% с изключение на последния месец. Освен това натрупаната лихва може да се тегли по всяко време.
Другите банки също имат подобни продукти. При тях доходността нараства до 7%-8%. И при депозитите с растяща лихва най-високи нива на доходност се постигат, ако спестяванията са в левове.
Експертите посочват още, че българите масово влагат парите си в срочни депозити, които позволяват лихвата да се изтегли авансово.
„В последните две години отчитаме значително нарастване на интереса към един от депозитните ни продукти, при който лихвата се изплаща предварително. Клиентите получават лихвата в момента на
откриване на депозита, като той може да бъде за срок от 3, 6 или 12 месеца в левове, евро или долари”, категорични са финансистите.
Според тях хората трудно могат да предвидят средносрочните си нужди от спестявания и затова се ориентират към по-гъвкави продукти. Най-търсени са тези депозити, които позволяват лихвата да се тегли
авансово или в избран от клиента момент, които дават възможност да се получи доходност и при предсрочно прекратяване, коментираха финансистите.
Междувременно депутатите приеха на второ четене промени в Закона за ДДС, според които авансово изплатените лихви също ще се облагат с 10% данък.
Те гласуваха текст, според който „при авансово изплащане на дохода той ще се счита за придобит при датата на падежа на депозита или на предсрочното му прекратяване”. Това означава например, че ако
сте сключили срочен депозит за 6 месеца, който изтича на 15 януари 2013 г., също ще дължите данък.
Какъв данък ще плащаме от 2013 г.
Според зам.-министъра на финансите Владислав Горанов всяка банка ще прави по 12 превода годишно по повод администрирането на данъка. Депутатите в парламента окончателно приеха, че лихвите по
срочните депозити ще се облагат с 10% данък от 1 януари догодина. Според представителите на управляващите от новия налог ще бъдат засегнати предимно големите спестители.
Данните на БНБ показват, че по отношение на домакинствата най-масови са депозитите до 1000 лв. Тези влогове са над 9,1 млн. при общо 12,2 млн. броя сметки на гражданите.
Изчисленията показват, че при едногодишен депозит от 1000 лв. и средна лихва от 5% доходността по такъв влог ще е 50 лв. В такъв случай дължимият данък е 5 лв. Ако обаче държите в банка при същите
условия 50 000 лв., ще трябва да платите на хазната 250 лв.
От административна гледна точка хората няма да бъдат натоварени с новия налог. Банките ще го удържат автоматично и ще го превеждат в бюджета. „Една търговска банка ще прави по 12 превода на година
по повод администрирането на данъка”, обясни наскоро зам.-министърът на финансите Владислав Горанов.
Според него това не би довело до разходи, които да накарат финансовите институции да потърсят някаква компенсация чрез увеличаването на други такси. Очаква се фискалният ефект за хазната от новия
данък да бъде в размер на 120 млн. лв.
Гарантирани са до 196 хил. лв. в банка
Средствата по дебитни и кредитни карти също са гарантирани. Фондът за гарантиране на влоговете в банки защитава парите на вложителите в случай на фалит на финансова институция. Той гарантира изцяло
влоговете на един вложител в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 хил. лв. Това означава, че спестяванията на едно лице в няколко различни трезора се гарантират поотделно, т. е. за
всяка една банка, до размера на посочената гаранция. Сумата включва главницата и натрупаните до момента на отнемане на лиценза лихви.
Фондът гарантира влоговете на граждани и фирми в левове и в чуждестранна валута. Това се отнася за всички средства по банкови сметки от всякакъв вид, например срочни и безсрочни влогове,
разплащателни сметки, сметки по дебитни и кредитни карти. Гаранцията на влоговете се отнася и за кредитните салда, които банката по закон или по договор е длъжна да изплати на клиентите си.
Жените държат над над 50% от авоарите
Жените решават къде да се насочат средствата в семейството. Близо 54% от депозитите принадлежат на жени.
Мъжете пък имат преобладаващ дял в кредитните карти – 53 на сто. Твърдението, че жените харчат спестените от мъжете пари, е на път да отиде в историята, коментираха финансисти. Те обясниха още, че
от банкова гледна точка жените са много атрактивни клиенти.
Например според статистиката 52 на сто от населението на страната са жени, а от тях половината са в активна възраст между 25 и 55 години.
Освен това дамите или са преки клиенти на финансовите институции, или са главният фактор, който оказва влияние къде да се насочат средствата в семейството.
