Заради спестени 20 лв. за “Гражданска отговорност”, семейство дължи 22 000 лв.

Виновният водач трябва да върне изплатената от Гаранционния фонд сума

Заради спестени 20 лв. за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на селскостопанска техника преди 5 г., чиито водач е убил жена при катастрофа, днес едно обикновено семейство с ниски доходи  дължи 22 000 лв. обезщетение. Тъй като селскостопанската машина е била без нужната полица, Гаранционният фонд е изплатил сумата на наследниците на загиналата. Днес идва моментът, в който фондът започва да си търси парите обратно от виновния. Впоследствие се оказва, че шофьорът на трактора е починал през 2004 г. Сега по законовия ред наследниците му, които са напълно невинни в случая, трябва да върнат 22 000 лв. на Гаранционния фонд вместо виновния.
На 18 октомври 2000 г. в с. Изворово в 16.00 часа трактор "Беларус", управляван от С.К., поради непредпазливост при изпреварване блъска магарешка каручка, в която се е возила В.Р.  67-годишната жена загива на място от тежка комбинирана травма. Виновният за катастрофата бяга от местопроизшествието, затова 6 дни по-късно на 23.10.2000 г. от МВР съставят Констативен протокол. В него е записано, че за трактора няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". Същия ден по случая е образувано следствено дело.
Три години след катастрофата, на 20 февруари 2003 г., съпругът и двете дъщери на загиналата В.Р. уведомяват Гаранционния фонд за причинените неимуществени вреди на семейството. Причината, поради която те се обръщат към фонда е, защото виновният е нямал сключена полица. На същата дата по случая вече е образувана щета. На 14 и 15 март същата година официално тримата наследници поотделно подават уведомление за щетите. Шест дни по-късно Управителният съвет на Гаранционния фонд разглежда претенциите на наследниците и определя да бъдат платени на семейството на загиналата 22 000 лв. обезщетение.
На 27 март те сключват споразумение с фонда и им е изплатено, както следва: на съпругът 10 000 лв., а на двете дъщери по 6 000 лв. С това приключват взаимоотношенията на фонда със семейството на загиналата.
От своя страна, по силата на закона Гаранционен фонд започва да си търси парите от виновния, който е реалният длъжник за обезщетението. Така на 12 май 2005 г. изпращат регресна покана към виновния водач, с която го уведомяват, че в 15-дневен срок от получаване на писмото той трябва да плати 22 000 лв. на фонда.
Разбира се, Гаранционен фонд дава винаги възможност за разсрочено плащане на задължението, стига длъжникът да изрази готовност и поиска това. Изпратеното писмо до С.К. е върнато обратно на фонда, защото на посочения адрес няма такова лице. След запитване до общината в Добрич два дни по-късно пристига отговорът: С.К. е починал от инфаркт на миокарда на 13 декември 2004 г. и има един наследник - сестра.
Ден след получения отговор Гаранционният фонд изпраща регресно писмо на нищо неподозиращата сестра на починалия вече С.К. В него я уведомява, че тя трябва да плати дълга на брат си, защото е единствена негова наследница. Такъв е законовият ред.
Невинното семейство на сестрата поема чуждия дълг от 22 000 лв., за това, че преди 5 г. някой спести 20 лв. за застраховка "Гражданска отговорност".

Обезщетението, което трябва да изплати виновният за причинени неимуществени вреди (причиняване смъртта на жената), не е единствената санкция, която понася той. Извършеното от него е престъпление, което държавата преследва и  в началото на 2001 г. Добричкият окръжен съд образува наказателно дело за престъпление от общ характер срещу С.К. Той е обвинен в това, че по непредпазливост причинява смъртта на човек, като по това обвинение има утежняващо вината обстоятелство - избягал е от местопроизшествието. В този случай Наказателният кодекс предвижда наказание - лишаване от свобода от 5 до 15 г. Съдът обвинява С.К. за още 8 нарушения от Закона за движение на пътищата - за това, че с поведението си е създал опасност за другите участници в движението, не се е движил в дясната  лента и със съобразена скорост, така че да може по всяко време да  контролира  превозното средство, че е направил опасна маневра и не е осигурил достатъчно разстояние между трактора и каруцата при изпреварването й и др.
След като са повдигнати обвиненията срещу него, на 23 април 2001 г. водачът на трактора се признава за виновен и така избягва съдебния процес. С.К. сключва споразумение с прокурора, тъй като самопризнанията се считат за смекчаващи отговорността  обстоятелства. Той е осъден на 3 г. затвор ефективно и лишаване от право да управлява МПС за 4 г. Разноските по делото - 230 лв., са изцяло за сметка на подсъдимия.