БСП поиска от главния прокурор Сотир Цацаров да забрани на финансовия министър в оставка Симеон Дянков да напуска страната
Във вторник БСП поиска от главния прокурор Сотир Цацаров да забрани на финансовия министър в оставка Симеон Дянков да напуска страната, докато не се установи какво е реалното финансово състояние на
държавата. Поводът беше размерът на фискалния резерв към 25 февруари 2013 г. - 4,01 млрд. лв. Правителството е длъжно да държи в резерва минимум 4,5 млрд. лв., но сумата се отчита в края на
календарната година. От финансовото министерство отговориха, че по същото време м.г. резервът е бил дори по-малък.
Има ли проблем с фискалния резерв и неговото използване - “Труд” потърси мнението на експерти.
Любомир Дацов, бивш зам.-финансов министър в правителството на НДСВ: Финансовото ведомство бърка в чужди пари
Дали Симеон Дянков ще понесе някаква отговорност за фискалната политика, която водеше, е чисто политически и правен въпрос. Но е факт, че има проблем с фискалния резерв и той е, че нивата му вече
са дългосрочно около и под 4 млрд. лева.
Ако се погледнат внимателно сметките, ще се види, че в дните, в които се плащат пенсии, нивото на фискалния резерв вече пада до около 3 млрд. лева. Готов съм да се обзаложа, че следващия вторник и
сряда парите ще намалеят поне до 3,3 млрд. лева.
Да, но чуждите средства в резерва, т.е. онези, които не са под непосредственото управление на финансовото министерство, са 3,6-3,8 млрд. лева. Излиза, че финансовото министерство просто в момента
бърка в чужди пари.
Проблем е и това, че неснижаемият остатък намаляваше упорито и неотклонно през целия период на управление на ГЕРБ. До 2010 г. текстът в закона гласеше, че не може резервът да пада изобщо под
неснижаемия остатък на фискалния резерв, който беше и по-голям - 6,3 млрд. лева.
Отиващото си правителство не само намали минималния размер на 4,5 млрд. лв., но записа в закона, че неговото ниво не бива да се нарушава само в края на календарната година.
Неснижаемият остатък на резерва не е измислен просто ей така. Той гарантира стабилността на плащанията от бюджета, т.е. че в никой момент държавата няма да престане да плаща. Ако бяхме САЩ,
бюджетът ни вече щеше да е в несъстоятелност. Да не говорим пък ако ставаше въпрос за фирма.
Но това е и въпрос на политика. Благодарение на предните правителства България имаше много ниско ниво на държавен дълг и това позволяваше да е гъвкава и да излиза свободно на международните
пазари за намиране на пари. Но след като имаш политика на дефицити, нормално е да задлъжняваш. И тази гъвкавост в един момент изчезва.
Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч": Смисълът от резерва е да покрива нужди
Една от ползите от съществуването на фискален резерв в една държава е да той да дава възможност за покриване на спешни, временни, ликвидни нужди на правителството. Така че миналата седмица той
изпълни тази функции и с парите от него бяха платени земеделските субсидии, преди да се намери начин похарченото да се възстанови. И ако фискалният резерв в продължение на няколко дни е бил под
неснижаемия си минимум, то сега вече това не е така.
Принципно не е допустимо такова харчене да се прави често и редовно. Резервът не трябва и постоянно да е на минимума, а над него, за да няма никакви съмнения за външния свят, че правителството е
платежоспособно.
Ако я нямаше сегашната икономическа криза и дефицитът в бюджета, нямаше и да има нужда от голям фискален резерв. Когато дефицитът в бюджета е малък, той спокойно може да се попълва и с емисия от
нов дълг, без да е нужно да се прибягва до фискалния резерв. Нито някой да се притеснява драматично за нивото му и за това дали то ще се озове на минимума и за колко време. Рискът се създава
тогава, когато има големи дефицити и в същото време няма голям резерв. Но това е по-скоро въпрос на дългосрочна политика, а не на краткосрочна.
