Все още няма решение на основния проблем на системата - ранното пенсиониране
Работещите българи ще понесат троен удар, ако правителството успее да наложи идеите си за пенсионна реформа, които предвиждат увеличение на осигуровките, стажа и възрастта. За сметка на това все още няма решение на основния проблем на системата - ранното пенсиониране. Управляващите обещават по-високи пенсии, но докато за осигуровките, възрастта и стажа има конкретен график, за увеличението на пенсиите срокове няма. Предложенията на кабинета нямат подкрепата на синдикатите и работодателите въпреки интензивните заседания по темата.
Мерките са записани в предложение на правителството за пенсионни промени, представени от социалния вицепремиер Ивайло Калфин в присъствието на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Въпреки че тримата се поздравиха със спазения срок - 31 март, по две основни теми няма предложения - за ограничаване на злоупотребите с инвалидните пенсии и на ранното пенсиониране на служителите на специалните ведомства. Двата въпроса са оставени в ръцете на работни групи към съответните министри, но решения все още няма. Така единствените ясни идеи са за увеличаване на вноските, възрастта и стажа за пенсия.
От следващата година вноската за фонд "Пенсии" на НОИ трябва да се увеличи с 0.5 процентни пункта. През 2017 г. вноската за безработица ще се увеличи с 0.2 п.п. По тази схема общото увеличение на осигурителната тежест в следващите 12 години ще бъде 4.5 процентни пункта. Осигуровката за пенсия ще стане 21.3% при 17.8% сега, а за безработица ще се вдигне от 1 на 2%.
Възрастта за пенсия трябва да се изравни на 65 г. за мъжете и жените през 2037 г. Стъпката ще бъде различна. При жените увеличението ще започне с по 2 месеца на година, а от 2030 г. ще се ускори на 3 месеца годишно. За мъжете първо ще се увеличава с по 2 месеца, а от 2018 г. - с по един месец. След 2037 г. ще се въведе автоматичен механизъм за нарастване спрямо продължителността на живота. Паралелно ще се увеличават и изискванията за стажа. Той ще расте с по два месеца до 2027 г., когато ще се стигне 40 години за мъжете и 37 години за жените.
Срещу затягането на условията социалният вицепремиер предлага възможност за ранно пенсиониране - до 12 месеца преди навършване на необходимата възраст за трета категория труд, но срещу по-ниска пенсия. За всеки липсващ месец ще се отнемат по 0.4% и дори след навършване на съответните години размерът й ще остане по-нисък.
Въпреки че в предизборната си програма обещаваше да не вдига осигуровки, Борисов писа отличен на социалния си вицепремиер за работата му по реформата и обеща тържествено, че ще осигури подкрепата на депутатите на ГЕРБ. "Със своето присъствие подкрепям Калфин, но съм длъжен да накарам и ГЕРБ да го подкрепят, останалото е работа на другите партии. Надявам се обаче в съвета за тристранно сътрудничество да се проведат ползотворни дебати, за да може парламентът да приеме модела на пенсионна система за следващите 15 г.", заяви Борисов. БСП вече се обявиха против. Реформаторите най-вероятно ще подкрепят мерките, както и АБВ.
Предложенията не са консенсусни нито за синдикатите, нито за работодателите. Този месец ще се проведат дебатите в тристранката и с парламентарните групи. След това ще бъдат одобрени от Министерския съвет, за да влязат в парламента. От думите на Борисов се разбра, че се надява до лятната ваканция на депутатите реформата да е приета окончателно.
