Според Лиляна Павлова заради сливането на МРР и МИП спешно трябва да се променят 64 закона
Кметове и областни управители ще съгласуват и одобряват големи инфраструктурни проекти. Това ще стане възможно, след като бъдат приети промените в Закона за устройството на територията (ЗУТ), които
вчера минаха на първо четене във временната правна комисия в парламента. Депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ внесоха в сряда спешните промени, за да не се блокира
инвестиционната дейност в страната и работата на самите ведомства.
Основният пакет промени в ЗУТ са във връзка с връщането на отделеното през лятото на миналата година Министерство на инвестиционното проектиране в структурата на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството. Заедно с тези поправки обаче има една по-съществена, която връща съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти за строежи от първа и втора категория с
индикативна стойност над 10 млн. лв., финансирани с публични средства, на общинските или областни администрации. Те ще могат да издават и разрешителните за строеж на тези обекти. Става дума за
магистрали и главни пътища, водопроводни мрежи, пречиствателни станции.
Регионалният министър Лиляна Павлова поясни вчера пред комисията, че по същество проектите за над 10 млн. лв. "се връщат на местните власти". При създаването на Министерство на инвестиционното
проектиране тези правомощия им бяха отнети. Само започнатите дейности по инвестиционни проекти ще се довършват от министъра на регионалното развитие. На негово подчинение се връщат ДНСК и Агенцията
по геодезия, картография и кадастър.
За законопроекта гласуваха 13 от членовете на комисията, четирима се въздържаха. Преди това Мая Манолова от БСП поиска точката да отпадне от дневния ред, защото от постъпването й не са минали 24
часа и депутатите нямали време да се запознаят със законопроекта, но искането бе отхвърлено.
Според Лиляна Павлова заради сливането на министерствата са нужни промени в 64 закона, които се отнасят до дейността на министъра на регионалното развитие. Сред тях са законите за пътищата, за
кадастъра, за българското гражданство, за камарата на архитектите и инженерите.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ
"Държавата трябва да си плаща сметките. Трябва да си върне доброто реноме". Това заяви инж. Светослав Глосов, шеф на Камарата на строителите в България, при обсъждането на актуализацията на бюджета
във временната парламентарна комисия вчера. Според него задълженията на общините в сектор "Строителство" са близо 1 млрд. лв. Въпреки преведените от бюджета пари по спрените оперативни програми
всяка втора компания има забавени плащания към други фирми, а всяка седма - към своя персонал. "Идва краят на годината - дали ще оставим пак хората без заплати?", попита Глосов и допълни:
"Проблемът е сериозен и води до напрежение, което не е добре за държавата".
