Дълговете на граждани и фирми към държавата и общините, за които е изтекла абсолютната давност от 10 години, ще се отписват служебно
Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публикувани за обществено обсъждане на сайта на Министерството на финансите. Подготвя се и оценка на въздействието, от която ще стане ясно какъв е общият размер на дълговете, които ще бъдат изчистени по служебен път.
В момента, за да се заличи изтекъл по давност борч, длъжниците трябва да подадат писмено възражение до НАП. Това вече няма да е необходимо с изтичането на максималния срок от 10 години, който важи за всякакви задължения към държавата и общините. Искането за отписване на дълговете обаче се запазва за 5-годишната давност за публичните вземания като данъци, осигуровки, такси и глоби, за които не са били предприети мерки за събиране.
Давностният срок обаче може да се спира при различни случаи. Например ако данъчните са наложили запор на банковата сметка на длъжника или са предприети други действия по събиране на борчовете. Тогава започва да тече нов 5-годишен срок.
В сега действащите разпоредби се предвижда, че независимо от прекъсванията на давността задълженията се считат за погасени, ако е изтекла абсолютната давност от 10 години. Това правило не важи само в случаите, при които има сключени споразумения за отсрочено или разсрочено плащане на борчовете.
С новите текстове се предлага да бъде въведено още едно изключение, при което абсолютната давност няма да се прилага. Идеята е тя да не важи, ако е спряла процедурата по установяване на дълговете или има спиране на започналото принудително изпълнение от данъчните. То може да се спира например при смърт или при поставяне на дадено лице под запрещение. В мотивите се посочва, че тази мярка всъщност е в полза на длъжниците. Освен това спирането на изпълнението често е за дълъг период от време - две, три или повече години, а през това време не може да се предприемат действия по събиране на парите.
Удължава се и срокът за спиране на давността при започнато производство за установяване на публични дългове. В сегашните текстове то може да е максимум една година. Така на практика 5-годишната давност ще може да се увеличава за по-дълъг срок.
Данъчните вече няма да изпращат покани за доброволно изпълнение до гражданите и фирмите с просрочени задължения според промените в ДОПК. Поканата не е първият документ, от който хората и бизнеса разбират, че имат дългове към хазната, и затова тя може да отпадне според мотивите. В актовете за установяване на публични дългове е записан срок за доброволно плащане, а освен това те подлежат на връчване на длъжниците. Отделно до нередовните платци се изпращат и т.нар. съобщения за доброволно изпълнение. В същото време от НАП срещали сериозни трудности при връчване на поканите, защото нередовните платци се укриват. Например за времето от 2012 до 2014 г. средногодишно се връчват 64% от всички издадени покани. Документите не стигали до лица, които имат просрочени задължения от порядъка на 1,5 млрд. лв. средно за година.
