Единната сметка за плащания към хазната може да се раздели на две
Националната агенция за приходите вече е изпълнила част от мерките за облекчаване на административната тежест за гражданите и бизнеса, обсъждани в пакета за подобряване на работата на приходните агенции. До всички териториални дирекции на НАП са изпратени указания да се избягва дублирането при изискване на документи при проверки и ревизии. Работи се и за разширяване на електронния обмен на документи, както и за подобряване на отделни електронни услуги.
Според изпратеното до териториалните дирекции на НАП указание данъчните поделения трябва да създадат по-добра организация на работа и при по-тежки проверки прегледът на документите да се извършва на място в счетоводството на съответната компания. Така инспекторите ще спестят на фирмите постоянното пренасяне на документация към и от офисите на НАП. На данъчните дирекции е указано да не изискват документи, които вече са налични в досиетата на задължените лица. Това е и законово изискване, но то редовно се нарушава, признават от НАП.
Данъчните работят и за подобряване на електронния оборот на документи, който в момента не се ползва много активно от фирмите заради опасения, че отделни документи няма да бъдат получени или регистрирани навреме. Необходимо е по-голямо доверие към тези услуги. В момента електронният обмен на документи се съпътства и с уведомяване по телефона за по-голяма увереност на фирмите, коментират от НАП. Ще бъде подобрен и предоставяният електронен достъп до данъчноосигурителните сметки. Предвижда се предоставяната по тях информация да бъде по-детайлна, особено при наличие на по-стари задължения, по които текат и лихви. От финансовото министерство вече обявиха, че започват да работят по законодателни промени, които да направят възможен достъпът и на други органи до базите данни на НАП за издаване на удостоверения за наличие или отсъствие на публични задължения.
Единната сметка за плащания към хазната, с която бе отнето правото на данъкоплатеца да посочва изрично какъв тип задължение покрива и бе въведен принципът "най-старите задължения с предимство", може да бъде разделена на две, научи още "Сега". С единната сметка фирмите бяха облекчени, защото големият брой платежни нареждания по съществуващите отделни сметки за различните данъци и осигуровки отпаднаха. На свой ред обаче плащането на различните публични задължения накуп и принципът за "най-старото задължение с предимство" създаде много трудности и бизнесът нееднократно е настоявал то да отпадне.
Един от възможните междинни варианти, които се обсъждат, предвижда постъпленията от ДДС да се отделят в отделна сметка, а плащаните подоходни и корпоративни данъци и осигуровките да останат накуп. Отделна сметка ще има и за вноските за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, които и в момента са извън общия кюп. С въвеждането на отделна сметка за ДДС ще отпадне рискът за дерегистрация по ДДС на изрядни платци, които обаче имат други по-стари задължения. Няма да възникват и опасения за възстановяването на ДДС заради възникнали по веригата проблеми с пренасочване на платено ДДС към други задължения.
Създаването на две отделни сметки обаче не решава проблема със смесването на осигуровки и данъци - един от основните мотиви за атакуване на текстовете пред Конституционния съд. Както "Сега" писа, сигналът до КС бе иницииран от ДСБ в предходното Народно събрание и бе подкрепен от отделни депутати както от "Коалиция за България", така и от ДПС. Липсата на решение на КС по казуса пречи и на вземането на политическо решение за евентуални законодателни промени.
Много вероятно е от закона да отпадне и правото на НАП от 2014 г. автоматично да си прихваща съществуващи задължения с изтекла давност. Те не могат да се отписват автоматично от НАП, а е нужно изрично заявление от длъжника. С въвеждането на единната сметка и принципа "най-старото задължение с приоритет" дълговете с изтекла давност стават изискуеми, ако не са отписани. Вчера от НАП отказаха да коментират темата за единната сметка и обясниха, че в момента се готви анализ за ефекта от прилагането й. По данни към април граждани и фирми изплатиха 160 млн. лв. стари дългове без яснота доколко това е оголило възникнали техни актуални задължения към хазната.
