Информация има предостатъчно, стига човек да я потърси. А след това и да е достатъчно смел, за да стегне багажа за Европата
На 31 декември т.г. и последните 8 членки на ЕС, които възпрепятстваха достъпа на българи до трудовите си пазари в съответствие с договора за присъединяването на страната ни към съюза, са длъжни да отменят всички ограничения. Само Великобритания, Франция, Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Люксембург и Малта се възползваха от правото си да отлагат пълната свобода да работим на тяхна територия до 7 години след 1 януари 2007 г.
Но знае ли българинът какво да прави с тази свобода? И ще се осъществят ли заклинанията на европопулистите за имиграционни бедняшки талази срещу проспериращия Запад?
Информация има предостатъчно, стига човек да я потърси. А след това и да е достатъчно смел, за да стегне багажа за Европата.
Във Великобритания: Парола "Квалификация"
"Заплахите на Дейвид Камерън за продължаване на ограниченията за българи на британския трудов пазар са чисто политически - той все пак губи електорална подкрепа за сметка на популиста Найджъл Фарадж. Всъщност британците чакат с нетърпение мераклиите за работа при тях да кацнат на Острова, да си похарчат парите и да си тръгнат безславно."
Така една наша сънародничка с няколкогодишен опит на пазара на труда на Нейно Величество Елизабет II прогнозира какво ще се случи след сакралната дата 1 януари 2014 г. Доста българи, които и досега "заливаха" Албиона, отиват там неподготвени - не знаят дори езика. И затова с месеци не могат да си намерят работа или стават жертви на експлоатация и не могат да вържат двата края.
Свободата, която настъпва най-после - след 7 години българско членство в ЕС, едва ли ще промени перспективите пред този тип емигранти. Ще спечелят обаче квалифицираните кадри. Заплатата на една медицинска сестра в Лондон например е 18 паунда на час, което си е космическа сума в сравнение с 500-600 лева на месец у нас. И вече няма да става въпрос само за къртовски труд в старчески домове.
На по-добър живот от този в родината могат да се надяват и зъболекари, учители, компютърни специалисти, защото такива се търсят на Острова.
Нискоквалифицираните наети служители трябва да се подготвят за минимална заплата - 6,31 паунда на час, които след удръжките падат до 4 и нещо. Толкова получават продавачките в супермаркетите, чистачките в хотелите и т.н. На въпроса дали с толкова пари се живее лесно в добрата стара Англия, ще получите доста уклончиви отговори.
Изводът е, че ако планирате да отлетите за Острова, трябва много внимателно да прецените възможностите си. И ако все пак вземете съдбовното решение, да си дадете сметка дали да си изкарвате хляба там като нает служител или като самонает работник.
Посолството ни в Лондон публикува тези дни на интернет страницата си ценни практични съвети за кандидат-емигрантите. И така, за разлика от мисиите ни в Париж и Хага например, със систематизирана информация, която и без това може да се намери в отличните британски правителствени сайтове, се пести време на бъдещите гурбетчии.
Първото условие за започване на работа в кралството е получаването на Национален осигурителен номер. Това става с телефонно обаждане в бюрото по труда (JobCentrePlus) на единен номер 08456000643 и уговаряне на час за интервю. При положителен резултат (той ще се постига по-трудно, тъй като въведоха 100-ина допълнителни въпроси с акцент върху знанията по английски език) следва регистрация в данъчната служба.
Информация за свободни работни места може да се намери на правителствения сайт jobseekers.direct.gov.uk и в още редица популярни интернет страници.
Като граждани на ЕС българите имат право срещу 55 паунда да получат сертификат, потвърждаващ правото им да пребивават във Великобритания.
По болната тема за британските политици - социалните помощи, посолството ни в Лондон не дава никакви съвети. Само насочва към интерактивния правителствен инструмент за определяне на възможност за получаването им: www.direct.gov.uk/en/Diol1/DoItOnline/DoItOnlineByCategory/DG_172666.
В Германия и Австрия: Негово величество адресът
Ако някой у нас мисли, че като пристигне след 1 януари догодина в Германия или Австрия, веднага ще му отпускат социални помощи, дълбоко се заблуждава.
Трябва да сме наясно, че от тази дата страните от ЕС отварят трудовия си пазар за наши и румънски граждани и нищо повече.
Нека не бъркаме темата за заетостта с уседналостта. Свободният достъп до пазара на труда в Германия и Австрия от 1 януари догодина няма отношение към Шенгенското споразумение, а е следствие от Договора за присъединяването ни към ЕС.
И след тази дата остава ограничението да пребиваваме в държави от ЕС по 3 месеца на полугодие и през това време нямаме право на социални помощи. И още - търсещите работа нямат право на достъп до социалните мрежи.
Ако някой желае да живее постоянно в Германия, той задължително трябва да има адресна регистрация, т.е. да е наел жилище. Такова обаче се отдава под наем само ако кандидатът има завидна сума в банкова сметка или представи документ, че работи и месечното му възнаграждение през последните 3 месеца е такова, че наемът не надхвърля 45 на сто приходите.
Кръгът е омагьосан - получаваш работа само ако покажеш адресна регистрация. Искаш да наемеш жилище, трябва да докажеш, че работиш.
