Увреждането се предава наследствено, предупреждават изследователи
Оцветени сладоледи, бонбони и торти със снимка съдържат концентрация на най-много опасни Е-та, които дори могат да увредят ДНК-то. За тези стряскащи данни алармира вчера ръководителят на
Института по молекулярна биология към БАН доц. Георги Милошев. Заедно със свои колеги учени той е провел изследване. С него доказва, че шест добавки в храните с Е и номер променят ДНК-то и могат
да предизвикат онкологично или друго заболяване. Тревожното е, че въпросните опасни Е-та са разрешени. Те се крият в едни от най-вкусните храни и лакомства, към които залитат хлапетата.
"За да няма увреждане в ДНК, тези добавки трябва да са в концентрации от 10 до 100 пъти по-ниски от сега разрешените”, обясни Милошев. Той не отхвърли възможността в някои от добавките да
се налага и 1000 пъти по-ниска концентрация.
Продължителната работа на учените е установила, че изключително вредни дори и в малко количества са оцветителите - индиго кармин, който се изписва на етикетите като Е 132, еритрозин, боядисващ
храните в червено, познат под номер Е 127, и фаст грийн, известен с номера Е 143.
Опасният индиго кармин се съдържа в желета, конфитюри, какаови и шоколадови продукти, кокосово мляко, дъвки и др. Еритрозинът пък може да се намери в на пръв поглед безопасните сушени и подсладени
плодове, сладоледи и др. Фаст грийнът пък се съдържа в консервирани и бутилирани плодови сокове, нектари, туршии, сосове, полуготова паста, бира, вино, ликьор и др.
Гигантско количество от консерванта натриев нитрит (Е 250) има в колбасите, предупреди доц. Милошев. Той се съдържа още в хайвера и в готвени храни от риба и рибни продукти. Опасна добавка е
и кафеинът, който се крие в енергийните напитки, колата, чая и млечния шоколад.
Други опасни вещества като 4-аминоантрипирин (4-ААП) пък намират широко приложение във фармацевтичната промишленост. Един от изводите на генетиците е, че в клетката 4-ААP се модифицира по начин,
който може да предизвика промяна на ДНК-то.
Учените споделиха и хипотезата, че увреждането може и да се предава наследствено. Тяхната цел е да изследват тази вероятност, както и други добавки в храните, които също могат да се окажат
опасни. Затова обаче учените имат нужда от средства. Една от възможностите е финансиране от "Фонд научни изследвания”. До момента от фонда не са заявили такава готовност. За резултатите от
проучването си изследователите са уведомили няколко български министерства, агенции и комисии. Отговор по същество са получили само от Българската агенция по безопасност на храните. Тя от
своя страна е сезирала европейските институции, защото националното ни законодателство зависи от това на ЕС.
ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ
Водещи до злокачествени образувания:
Е210 – бензоена киселина
Е211 – натриев бензонат
Е217 – натриев пропил р-хидроксибензоат
Е250 – натриев нитрит
Е407 – карагенан
Е553b – магнезиев трисиликат
Е905 – микрокристален восък
Е950 – ацесулфам-К
Е954 – захарин
Е955 – сукралоза
Предизвикващи стомашни проблеми:
Е150 – карамел
Е221 – натриев сулфит
Е222 – натриев хидроген сулфит
Е223 – натриев метабисулфит
Е235 – натамицин
Е339 – натриеви фосфати
Е340 – калиеви фосфати
Е463 – хидроксипропил целулоза
Е464 – хидроксипропил метил целулоза
Е465 – етил метил целулоза
Е466 – карбокси метил целулоза
Е622 – монокалиев глутамат
Опасност от кожни проблеми и алергии:
Е107 – жълто 7G
Е120 - карминова киселина
Е132 – индиготин
Е133 – брилянтно синьо
Е160B – анато, биксин, норбиксин
Е200 – сорбинова киселина
Е212 – калиев бензоат
Е214 – етил р-хидроксибензоат
Е215 – натриев етил р-хидроксибензоат
Е218 – метил р-хидроксибензоат
Е219 – натриев метил р-хидроксибензоат
Е220 – серен диоксид
Е234 – низин
Е313 – етил галат
Е901 – пчелен восък
Е903 – карнаубов восък
Е904 – шеллак
Eвропейската агенция по храните: Проучването има слабости
В проучването на лабораторията има някои слабости и ограничения. Това са написали в отговор на изнесените от лабораторията данни от Eвропейската агенция по безопасност на храните (EFSA ).
Научната публикация, посветена на изследването, щяла да бъде предоставена на постоянната работна група по генотоксичност към научния съвет. Крайното заключение на EFSA е, че публикацията
на генетиците от БАН не осигурявала нова информация, отнасяща се до оценката за безопасността на тези добавки, извършена досега от европейската агенция. "Ако информацията не е нова за
агенцията, защо досега не са предприети мерки за намаляване на токсичността на добавките или на употребата им”, попита реторично доц. Милошев.
