Ако правите често преводи, пощенските служители ще докладват за това
Пазарувате често скъпи бижута, и то при един и същ златар? Пътувате зад граница и се връщате с луксозни часовници, които декларирате на митницата? Изплащате лизингови вноски за няколко мощни коли?
Или просто начинът ви на живот никак не се връзва с официално декларираните доходи. Наличието на някои от тези хипотези води до проверка от данъчните, установи "24 часа". Такава може да се направи
и след посещение в банка или обменно бюро, особено ако го правите често без това да е свързано пряко с работата ви.
Над 100 признака могат да направят човек, едноличен търговец, голяма или малка компания рискови и подлежащи на проверка, а при установяване на много съмнителни факти - и ревизия, казва говорителят
на НАП Росен Бъчваров.
Кои са тези критерии, е тайна, казва Бъчваров, но някои лъсват при обяснението от самите данъчни при пресечени опити за измами. Така съмнителни се оказват например фирми с лъскави офиси, с яхти,
които обясняват, че използват като туристически, а в същото време не декларират приходи или обявяват нищожно малки печалби.
Всяка година данъчните привикват за обяснение поне по 3000-4000 души, за да изяснят пред тях "необяснимо богатство", което им позволява да пътуват в чужбина или през вечер да правят огромни сметки
в скъпарски заведения.
Ако обяснението е заем от роднина или приятел, който се оказва в чужбина, направо се издава заповед за ревизия. В 80% от тези случаи заемът се оказва просто алиби. Данъчните не вярват много и на
онези "късметлии", които редовно правят пари от тото, лотария, телевизионни игри и "Еврофутбол".
За да впишат в "черните си тефтери" набелязани за проверка, те получават и обработват сигнали от всякакви посоки. Информация за съмнителни сделки или пари им подават, защото са задължени по закон
банки, финансови институции, лизингови къщи, търговци на нови автомобили, автокъщи за употребявани автомобили, пощенски служби, обменни бюра, скъпи бутици, златари, митници, агенции за недвижими
имоти, застрахователни компании.
Информация подава дори Сметната палата, когато проверява имотните декларации на над 6000 души от властта. Данъчните следят и всякакви обяви за продажби, включително и по интернет, конкурси и
търгове за различни обществени поръчки.
Пред "24 часа" хора от експертните екипи разкриха кои са съмнителните признаци, които направо водят до докладване на набелязаните в данъчното.
Застрахователи съобщават при голямо имущество
Застрахователите също трябва да докладват и на финансовото разузнаване, и на данъчните за съмнителни клиенти. Подозрително е всяко искане за застраховане на имущество, чийто произход е неизвестен
или е неприсъщо голямо за общото състояние на клиента. Както и сключване на повече от една застраховка в един и същи ден за суми, близки до 30 000 лв., с различни титуляри, но с родствена
връзка,
Подозрителен е всеки превод на обезщетения по банкови сметки в чужбина особено в офшорни зони. Подобно е отношението и към нареждания за превод към държави, известни като данъчен рай.
Застрахователите са длъжни да докладват за клиенти, които подписват договор и го прекратяват по време на едномесечния гратисен период, при което реализират загуба.
Не се препоръчва от офиса на застрахователите да се нарежда изплащане на премии от трето лице, което не е страна по договор, без да има правдоподобна причина за това. Като рисково се определя всяко
сключване на застраховки за „Финансови загуби", след което титулярят на полицата съобщава, че има загуба, свързана с плащане в чужбина и негов контрагент не е изпълнил задължението си.
Като странно ще се определи нареждане на клиент обезщетението да се изплати на трето лице, без да е имало такава клауза. Може да се стигне до проверки и ако различни клиенти посочват една и съща
сметка за превеждане на суми по дължими обезщетения. Категорично ще има проверка на собственик на автомобил, който има GPS и застраховка, но изведнъж устройството спира сигнала и колата не може да
бъде локализирана.
Съмнения у застрахователя трябва да има към клиент, който е посочил неверен адрес и телефони или такива, на които не може да се осъществи връзка. Много подозрителен е и всеки, който има полица на
разсрочено плащане, но спре вноските след първата. Сигнал за укриване на доходи и дори за пране на пари се дава, ако клиент застрахова имуществото си, след което в кратък срок анулира полицата, а
скоро след това иска нова за същото имущество, но със сменена собственост. Задължителен сигнал не само към данъчни, но и към Икономическа полиция, трябва да изпрати застраховател, чийто клиент
купува полица „Живот" за голяма сума с пари от чужбина, и особено от офшорни зони.
От пощите докладват за чести преводи
Всички пощенски служители са инструктирани да докладват, ако клиенти пращат много преводи - напр. 7-8 на месец, но не към един получател, а към различни получатели. Или пък обратното - клиент
получава от различни наредители много често различни парични суми. Естествено, подозрителен е всеки, който прави регулярни преводи, без значеие до кого, ако диапазонът на сумите е 20 000-30
000 лв.
Подозрението на служителите ще бъде привлечено и ако техен клиент иска през тях да минат суми за извършване на разплащания в брой, за които по закон задължението е да се извършва по банков
път.
Всяка ценна пратка, чийто размер например е несъответен на нейното тегло, или има друг съмнителен признак, може да послужи като основание за проверка. За да не се поема излишен риск, добре е в
пощата да се избягват плащания с голям брой банкноти с малък номинал. Добре е също паричните преводи или други операции да съответстват на възрастта и на професията на клиента.
Още преди разпореждане за каквато и да е сделка всеки клиент, който не предоставя всички лични документи, който прави опит за установяване на тесен контакт със служителя зад гишето, и то не за
първи път, отказва предоставяне на допълнителна информация, посочва пощенска кутия като адрес за доставяне на обратна разписка и др. подобни, също е подозрителен.
