Генералното решение на проблема със “спящите” в банките пари е икономиката да се раздвижи и бизнесът отново да започне да инвестира
Оказва се, че да си пълен с пари не винаги е благословия и не винаги е знак, че нещата вървят. Точно такава е ситуацията с родните банки. По време на мощните световни турбуленции, докато куп
държави в Европа се чудеха откъде да намерят пари, за да спасят финансовата си система, с българските трезори се случи точно обратното - напълниха се с пари.
За последните 4 години, т.е. откакто кризата се почувства и у нас, гражданите и домакинствата наляха в банките нови близо 14 млрд. лв. Така за рекордно кратък период българинът увеличи натрупаните
си спестявания в трезорите с над 60% и от около 22 млрд. лв. в края на 2008 г. те скочиха на 36 млрд. лв. в началото на 2013 година.
В тази ситуация обаче банкерите се чудят да се радват ли или да плачат. От една страна, приливът на средства към системата е доказателство за огромното доверие към нея. И то е напълно заслужено,
защото показателите на банковия сектор са впечатляващи на фона на случващото се в Европа - капиталова адекватност 16-17% при минимум от 8% в ЕС, ликвидност към 26%, стабилен капиталов буфер и
провизии, приемливо ниво на печалба.
Няма спор, че спестовността на българина позволи на родните банки с лекота да си върнат заемите от техните европейски централи и е предпоставка за растеж и увеличаващ се пазарен дял в условията на
затруднен достъп до евтин ресурс.
Всичко това би било прекрасно, ако българската икономика не бе изпаднала в задънената улица, в която се намира. От известно време насам банкери алармират, че за тях става все по-трудно да намерят
накъде да насочат новите милиарди, които българинът изтегля от потреблението и икономическия оборот и трупа в банките.
За въпросните 4 години, в които населението е увеличило влоговете си с 14 млрд. лв., а фирмите с още 2 млрд. лв., новоотпуснатите кредити за гражданите и бизнеса общо са едва около 7 млрд. лв.,
т.е. наполовина по-малко, става ясно от статистиката на БНБ. Така банките се пълнят с един ресурс, върху който трябва да плащат немалки лихви, а в същото време не могат да го пласират в условията
на замряла икономика.
И още една особеност - преобладаващата част от новите заеми в кризата (към 6 млрд. лв.) отидоха не в домакинствата под формата на потребителски и жилищни кредити, които са най-печелившият сегмент
за банките, а у бизнеса, където лихвите и съответно нормата на печалба е доста по-ниска. Всичко това ясно си личи в статистиката на централната банка.
През м.г. основните приходи на банките - от лихви, са паднали на най-ниското си ниво за последните четири години и са дори под летвата от 2008 г. - 4,8 млрд. лв. спрямо 4,9 млрд. лв. през 2008 г.,
5,16 млрд. лв. през 2009 г. и 5,03 млрд. лв. през 2011 г. В същото време разходите за лихви (по депозити) са по-високи - 2,19 млрд. лв. през 2012 г. спрямо 2,16 млрд. лв. през 2011 г. и 2,13 млрд.
лв. през 2008 г.
Защо проблемът “растящи депозити срещу нулево кредитиране” е важен? Първо, защото от това съотношение зависят възможностите за печалба на банките, а тя е важна за финансовото здраве на системата.
Второ, очевидно е, че изобилието на кеш ще доведе до още по-ниски лихви по влоговете и спестяването ще става все по-неизгодно на фона на инфлацията. Трето, банките ще продължат да ухажват нови
клиенти, особено тези с по-високи доходи, за да раздават кредити, и ще са склонни на леко по-ниски лихви и такси.
Хубавото е, че родните банкери са си взели добър урок от кризата и според твърденията в сектора новите заеми, които сега се раздават, са с много високо качество и много нисък риск да се превърнат в
необслужвани. Тоест засега кредити се отпускат внимателно и остава надеждата, че натискът на спестяванията и спадащите приходи няма да притисне банкерите да се спуснат отново по нанадолнището на
“лесните кредити”.
Ясно е, че генералното решение на проблема със “спящите” в банките пари е икономиката да се раздвижи и бизнесът отново да започне да инвестира. Това обаче става все по-трудно в условията на
социално-политическа неразбория. Всъщност парадоксът на отшумяващите протести е, че влиянието им върху икономиката в крайна сметка задълбочава проблемите, които хората всъщност се опитват да решат
чрез тях.
Данните на БНБ за февруари вече го показаха. Кредитирането на гражданите и бизнеса отбеляза директен спад в размер на около 330 млн. лв. през първия месец на протестите. Възможно е част от този
спад да е фиктивен и да се дължи на продажба на портфейли с цел изчистване на лошите кредити, но данните очевидно говорят и за намаляла инвестиционна активност.
В същото време спестяванията на гражданите и фирмите са скочили с рекордните за този месец на годината 510-520 млн. лв. Очевидно е, че социалното напрежение си е казало думата. Затова и банкери, и
икономисти стискат палци политическата криза да се разреши възможно най-бързо, за да не стяга допълнително примката на и без това задушаващата се икономическа среда.
Петър Андронов, шеф на СИБанк: Икономиката има потенциал
Проблемът с нарастващите нови спестявания на фона на слабо кредитиране се задълбочава, защото влязохме в допълнително утежняващи условия - социално-политическата криза, която потиска потреблението
и инвестициите. Не бива да допуснем това кризисно състояние да продължи прекалено дълго, защото то влияе зле на икономиката. В края на м.г. тя тъкмо беше започнала да показва признаци на
възстановяване.
Всъщност българската икономика има голям потенциал за възстановяване и ако ситуацията в Европа тръгне възходящо, България ще расте по-бързо. Разбирам, че хората искат това да стане възможно
най-скоро, но създалата се след протестите несигурност всъщност повлия потискащо на започналото възстановяване през м.г. Затова въпросът с бързото излизане от социално-политическата криза е
ключов.
Асен Ягодин, шеф на Българската банка за развитие: Пазарът е решението
Ликвидността в банковата система ще продължи да нараства, което е добра база за всяка банкова система. Специално при българските банки превишаващият ръст на депозитите над този на кредитите позволи
да бъдат възстановени ползваните в годините на кредитния бум външни пари. Сега обаче, ако не бъде намерено подходящо приложение на новопостъпващите депозити, те ще почнат да влияят на ефективността
на системата.
Много пъти и аз, и мои колеги повтаряме, че банките трябва да бъдат разглеждани като финансов посредник, а не като генератор на икономически растеж. Това означава, че ако има жизнеспособен бизнес с
перспективи за развитие, той ще търси нови кредити, които банките на драго сърце ще му предоставят.
В този смисъл няма по-разумна мярка в сегашната ситуация от пазара. Убеден съм, че търсенето и предлагането на пари ще намери равновесната си точка.
Петър Чобанов, макроикономист: Депозитният бум си има цена
Увеличаването на спестяванията и намалената инвестиционна активност влияят положително върху дефицита по текущата сметка, защото го свиват, но проблемът е, че при това положение няма растеж.
Февруарските данни показаха, че икономическата активност е силно свита. Има голяма несигурност и политическата ситуация я задълбочава. Не можем да очакваме особено раздвижване преди формирането на
ново, стабилно правителство.
Депозитният бум в банките не е лош, но си има цена. При положение че банките не могат да кредитират, възможностите им за печалба намаляват. Особено на фона на ниската доходност на международните
пазари и нивото на лошите кредити.
Затова и банките са силно зависими от икономическия растеж. А той пък зависи от реформите на пазара на труда, на бизнес средата, от възстановяването на доверието в институциите и в коректното
изпълнение на договорите.
