Владислав Горанов забранил на ПИБ да върне предсрочно получените от бюджета пари
Финансовият министър Владислав Горанов става все по-нервен при критики и въпроси около предложената тригодишна програма за поемане на външен дълг до 8 млрд. евро. Вчера той си отвори нов фронт по темата, като оспори правото на членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество да поставят въпроси по предстоящата ратификация на програмата. Горанов открито нападна отделни работодателски организации, като намекна, че не са достатъчно големи и представителни, за да задават въпроси за заема. Очаква се днес совалките по темата за външния дълг да продължат с представители на Патриотичния фронт. Гласуването по законопроекта ще бъде в сряда.
Темата за дълга бе предложена като част от дневния ред на първото заседание на тристранката за 2015 г. от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). При представяне на предложението от асоциацията изтъкнаха, че управлението на държавните заеми е пряко свързано с темата за доходите и жизненото равнище, а в същото време много въпроси са останали без ясен отговор. "Редица въпроси остават неизяснени като например какво е актуалното състояние на фискалния резерв, какви суми се очаква да се възстановят в него от дадени заеми на фонд (за гарантиране на влоговете - б.р.) и банка (ПИБ - б.р.), това ли трябва да е размерът на дълга, как е направен изборът на банки", мотивираха искането от АИКБ. Подобни въпроси зададоха и партньорите на ГЕРБ в управлението, и отделни експерти.
Повдигането на темата и в тристранката вбеси финансовия министър Владислав Горанов. "Искам да изясним кой в какво качество стои на тази маса, защото се претендира, че това са само национални представителни организации. Колко БВП произвеждате, след като сте толкова разтревожени?", попита присъстващите Горанов. Той оспори правото на отделни членове на тристранката да разискват въпроса с аргумента, че не представляват цялото общество, а само част от него. "Обществото си е изградило механизми, за да консултира тези теми чрез съответните комисии. Вашата организация беше ли на заседанието на Комисията по бюджет и финанси? Не беше. Темата трябваше да ви е интересна и през 2013 и 2014 г., но тази година ще ви я обясним", упрекна вносителите на точката Горанов. "Какво отношение към доходите и жизненото равнище има външният дълг по отношение на Кодекса на труда и подзаконовите актове", попита Горанов и допълни, че на заседанието на социалните партньори не може да се разглежда "каквото им хрумне".
В хода на обсъждането се разбра, че полза от дебата все пак има. Горанов обяви, че към края на януари 2015 г. фискалният резерв на България възлиза на 7.1 млрд. лв. От тази сума трябва да се извадят 2.45 млрд. лв. целеви средства в Сребърния фонд, близо 1.5 млрд. лв. за двата ядрени фонда, 1.3 млрд. лв. бъдещи вземания от ЕС и 800 млн. лв. ликвидна подкрепа за ПИБ. Така реално разполагаемият резерв към края на януари е бил около 1.1 млрд. лв. "Към 19 февруари наличните средства извън целевите резерви, с които правителството може да разполага, са 547.9 млн. лв.", изтъкна Горанов в отговор на критики, че фискалният резерв може да поеме част от плащанията, предвидени да се финансират с нов дълг.
