Едно от най-големите предизвикателства пред преработвателните предприятия в България в хранително-вкусовата промишленост е спазването на европейските стандарти за качество на продукцията и хигиенните норми при производството
По последни данни 150 предприятия от млекопреработвателната промишленост вече отговарят на новите изисквания на ЕС. За млечния сектор периодът за въвеждане на новите стандарти за качество и хигиена
на продукцията е до края на 2005 г. Към септември 2005 г. предприятията в бранша са 273. В същото време за месопреработвателната промишленост срокът за въвеждане на системите за анализ на рисковете
и критичните контролни точки (НАССР) е до края на 2006 г. Към октомври 2005 г. според данни за Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) предприятията са 552. От тях само 22 са фирмите,
одобрени за износ в ЕС, т.е. в тях са въведени системите НАССР.
Според изказаното през седмицата становище на Димитър Зоров, в качеството му на председател на Българската асоциация на хранително-вкусовата и питейната промишленост /БАХПИ/, времето за въвеждане
на "евростандартите" в преработвателните предприятия е достатъчно. На няколко пъти е бил отлаган гратисният период за фирмите в млекопреработвателния бранш и тези предприятия, които не са
инвестирали в модернизиране, трябва да бъдат затворени до края на годината. Според г-н Зоров, проблемът в брашна е в липсата на достатъчно суровини, които да отговарят на изискванията на Евросъюза.
Капацитетът на предприятията не е обезпечен с нужната суровинна база, което ще наложи внос на селскостопанска продукция, а от там и влошаване на дефицита по търговския баланс.
До 15 юни 2006 г. трябва да бъде представен списък на фермите и земеделските стопанства, които към момента отговарят на всички изисквания на ЕС или от 2007 г. ще отговарят, с оглед на започнати
инвестиции и реконструкции в тях. А животновъдните стопанства в България са в по-голямата си степен неефективни, разпокъсани, малки и следователно непечеливши. През последните години инвестициите в
животновъдството са минимални на фона на необходимите средства, за да се развие този бранш. Това е секторът, в който усвоените средства по европейските фондове са сравнително най-малко. Това се
дължи до голяма степен на липсата на предприемачески и инвестиционен интерес.
Какво показва опитът на другите страни
Европейските изисквания се оказаха непосилни за редица предприятия в Полша и Чехия. Според проучване на Европейската комисия преди присъединяването на новите страни-членки на ЕС, в Полша около 25%
от млекопреработвателните и 40% от месопреработвателите не изпълняват стандартите на ЕС. В Латвия процентите варират между 50% за млечния сектор и 90% за кланиците. Последиците от прилагането на
тези изисквания е увеличение на безработицата и концентрация на производствените структури. В Чехия са били затворени 991 преработватели в хранителния бранш.
Какво е възможно и редно да се направи в България
Въвеждането на нормативни изисквания несъмнено е съпътствано със структурни проблеми. Необходимо е време, за да могат пазарните сили да уравновесят процесите и играчите на пазара. Траен проблем и
задълбочаване на кризата биха възникнали, ако има интервенции от страна на държавата. В момента прегрупирането, окрупняването и сливането на преработвателни предприятия в млечната и
месопреработвателната промишленост е вече факт. И това е резултат от развитието на пазара и конкуренцията. В сектора на земеделските производители тези процеси са по-бавни. Неефективното земеделие
се оказва сериозна пречка пред другите фирми в производствената верига. Прякото субсидирането на фермите и предоставяне на директни плащания за продукция само удължават "агонията" на малките и
полу-пазарни земеделски стопанства, които разчитат на помощи, за да оцелеят и нямат ясна перспектива за развитие и модернизиране. За съжаление това са над 90% от българските земеделски единици, а
изразходваният ресурс от държавата е милиони левове. Насочването на средствата към инвестиции и към модернизирането на фермите (например чрез поемане на част от гаранцията при инвестиционни кредити
от търговските банки) би било по-ефективно от раздаването на преки субсидии за производство. Тази мярка, обаче, ще бъде съпътствана със социални сътресения в краткосрочен период и следователно е
непопулярна за политиците.
Вносът на селскостопански суровини не е непременно разрушителен и вреден за икономиката. Вярно е, че това е съпътствано с допълнително увеличение на дефицита по текущата сметка при равни други
условия, но качествените суровини са част от необходимите предпоставки за развитие на хранителната индустрия в България. Свободната търговия, конкуренцията и пазарните процеси са единствената
"оздравителна" програма за селскостопанския сектор.
Самоконтрол и безопасност на храните
От 1 януари 2007 г. в България ще започне да се контролира цялата хранителна верига. През следващата година собствениците на дружества от хранително-вкусовата промишленост ще трябва да въведат
модел на проследяемост на храните по цялата верига на снабдяване с хранителни продукти. Какво значи това? Производителите ще бъдат отговорни за качеството на продуктите. Делегирането на
отговорността върху производителите и самоконтролът са положителни стъпки за развитието на бранша. Централизираният контрол би бил по-неефективен. Информацията, която ще се обменя между доставчици,
производители, преработватели и клиенти, е част от процеса на координация на пазара.
Хранителният бранш в България създава около 25,4% от брутната добавена стойност (БДС) в промишлеността в България. Това само по себе си, заедно със значението на качеството и безопасността на
храните за потребителите, поставя проблемът за развитие на сектора на дневен ред. В същото време делът на земеделието в БДС на България постоянно намалява през последните години. Явно е, че има
проблем в досегашния модел на управление и регулиране на земеделието, тъй като стимулите за създаване на конкурентни и ефективни земеделски стопанства биват "жертвани" в името на "социално
равенство" и "солидарност". Но тези "социални" мерки дефакто задълбочават проблемите пред земеделците, а не ги разрешават.