На допълнителното осигуряване се разчита, за да се увеличат финансовите възможности на здравната система
Очаква се до средата на 2014 г. да бъдат готови законодателните промени, които ще очертаят по какъв модел ще се изгражда вторият стълб на здравното осигуряване. Това каза д-р Нигяр Джафер, председател на здравната комисия в парламента, за "24 часа" вчера.
"Разговорите продължават на експертно ниво. В момента не може да се каже дали здравната вноска ще бъде увеличена, или от сегашните 8% ще бъде отчислен процент за втория стълб", обясни д-р Джафер.
На допълнителното осигуряване се разчита, за да се увеличат финансовите възможности на здравната система. За 2013 г. бюджетът за здраве е 4,1% от БВП и здравната каса разполага с малко над 2,7 млрд. лв. Най-остър е дефицитът за болнична помощ, като общите дългове на болниците у нас надхвърлят половин милиард лева.
С цел натрупване на пари за допълнително осигуряване от 1999 г. до 2008 г. бе отделян по 1% от данък здраве. След това вноската бе увеличена от 6 на 8%, като новите 2% отиваха за бъдещия втори стълб. Така от 1999 г. до 2010 г. са били натрупани 1,4 млрд. лв. Това лято обаче се оказа, че парите били използвани за бюджетни плащания от правителството на ГЕРБ.
Опитите на здравното министерство и здравната каса да разберат къде са отишли тези пари засега са безуспешни. В момента обаче юристи обсъждат под каква форма да бъде сезирана прокуратурата за "изземването" на тези суми от здравните вноски, научи "24 часа".
Главното основание е, че според Закона за здравното осигуряване пари, събрани чрез здравни вноски, могат да се използват само за здравноосигурителни плащания. В момента няма яснота и дали здравните застрахователни дружества ще останат такива, каза още д-р Джафер. През август 2012 г. фондовете за доброволно здравно осигуряване бяха превърнати в застрахователи.
Оттогава работата им рязко спадна, явно финансовият ресурс е проблем, каза точно година по-късно здравният министър д-р Таня Андреева. Тя уточни, че се работи по 2 варианта за втори стълб. Според единия от сегашната 8-процентна вноска трябва да се отделят по 1%.
Другият предвижда увеличение от 1%. Възможно е да се натрупва само тази сума или да се вземе процент от сегашната вноска и нов 1%, за да се отделят по 2%. При всички случаи ще трябват 2-3 г., за да се създаде нов финансов ресурс, каза д-р Андреева.
Най-последователната позиция за децентрализация на здравната каса е изразявана досега от ДПС.
В момента също хора на ДПС разработват предложенията за втория стълб. Първият опит бе представен през 2008 г. от депутата Йордан Цонев, сега шеф на бюджетната комисия в НС, и д-р Антония Първанова, днес евродепутат. Според техния модел още в първия
стълб трябваше да се въведе конкуренция чрез разпределяне на вноските в съотношение 70 към 30 между касата и частните фондове.
За да имат право на участие, те трябваше да получат лиценз от Комисията по финансов надзор, като представят най-малко по 100 000 заявления за задължително здравно осигуряване и поне 15 млн. лв. гаранционен капитал. Във втория стълб трябваше да останат фондовете, неполучили лиценз за задължително осигуряване. Те щяха да предлагат допълващи услуги извън основния пакет.
Какви са моделите по света
В света има три вида здравни системи, които се различават по основните принципи, залегнали в техните основи:
1. Предимно държавна (Великобритания)
2. Предимно осигурителна (Германия, Франция, Холандия, Австрия, Белгия, Швейцария)
3. Предимно частна (платена) - САЩ.
Тези три системи не същестувват в чист вид, а често се комбинират различни модели.
Във Великобритания здравеопазването се финансира от държавния бюджет, който разпледеля парите централно. Недостатъкът на бюджетното финансиране е възможността да се появяват монополи, недобро обслужване, неспазване на правата на пациента и др.
Осигурителната система Тя е класическа за повечето страни в Европа и се основава преди всичко на принципа на солидарността. Основната идея при нея е осигурителите и осигурените да имат възможност да упражняват контрол върху използването на осигурителните фондове, а осигурените - възможност за избор на лекар, медицинско заведение.
Финансирането на такива системи се извършва от три източника: застрахователни премии, удръжки от дохода на работодателите (данъци), удръжки от доходите на работниците, чрез държавния бюджет.
В Германия например има две системи на здравно осигуряване - частна и държавна, като изборът между двете системи е определен със закон. Всеки, който работи по трудов договор, принадлежи към държавната здравна система, освен ако няма доходи в размер на 4350 евро€ на месец в продължение на една година. Едва тогава има право да смени своята здравна осигуровка от държавна в частна.
Схемата на частното осигуряване действа на застрахователен принцип - сключва се договор между пациента и съответната компания, в който са описани всички поемани здравни услуги и те не подлежат на промяна. Цената се определя индивидуално. При тях няма определена минимална сума.
Месечните вноски при частните компании се определят от възрастта и здравословното състояние на човек. Държавната здравна осигуровка по подобие на тази в България не гарантира всички услуги при сключване на договора и е базирана на солидарния принцип, т.е. тези, които плащат вноски, поемат разходите за тези, които не плащат, например деца, неработещи съпрузи, деца в процес на обучение.
Тези услуги могат да бъдат променяни постоянно в зависимост от това какво е състоянието на държавната здравната система като цяло. При държавната осигуровка месечната вноска се определя въз основа на доходите на лицето, като минимумът за неработещи е 152,80 евро€ на месец, а максимумът 700 € на месец.
Френският модел на здравно осигуряване се характеризира с ефективна интеграция на всички елементи на социалното осигуряване. Здравноосигурителната система включва повече от 90 застрахователни компании, контролирани от общонационална организация.
Националните фондове за социално застраховане осъществяват финансирането на програмите за здравно осигуряване. Средствата се събират чрез въведени осигурителни данъци, които генерират 90% от фонда.
В допълнение към задължителното обществено осигуряване съществува и система от допълнително осигуряване и местни фондове за социална помощ. Благодарение на това неосигурените французи получават медицинска помощ. Техният брой е малко повече от 2%.
В Белгия по-рано, отколкото в други страни, е въведена практиката на държавните субсидии за заплащане на медицински грижи. В системата на здравното осигуряване работят шест национални съюза на осигурителни фондове: католически (45%), социалистически (26%), либерален (7%), професионален (15%), независим (4%) и спомагателен (1%).
Така 98% от белгийците са обхванати от задължителното здравно осигуряване и само 1% - от частното. Управлението на системата за здравно осигуряване се осъществява от Националния институт за болести и инвалидност.
В САЩ няма държавна осигурителна каса, а само частни осигурителни дружества, които са различни за отделните щати. В САЩ осигурителните дружества обикновено работят на две нива. Първото ниво изисква болният да отиде до личния си лекар и той да го прати при съответният специалист. Второто пък позволява на пациента сам да си избере специалист за визитация, без да минава през джипито.
Това изисква по-високо заплащане. Еднаквото между здравните системи на САЩ и България е че и в двете страни има много хора, които нямат здравни осигуровки и разноските по тяхното лечение се покриват от тези, които си ги плащат.
