15 Ноември 2024, 18:29 Днес (3) | Вчера (5)

Държавата трябва да въведе субсидия върху застрахователната премия за земеделски стопани

17 Април 2008 15:23 INSMARKET по статията работи: 7
A+ A-

Българските фермери получават едни от най-добрите условия на застраховане в Европа, категоричен е Павел Петков, директор Дирекция "Селскостопанско застраховане" в ЗАД "Виктория"

Господин Петков, в края на миналата година при представянето на вашия партньор FATA Assicurazioni Danni, бе обявено, че приоритет за "Виктория" стават земеделските застраховки. Не е тайна обаче, че те са под 2% за целия пазар. Как ще развиете този сегмент от портфейла на дружеството?
Както знаете, FATA е лидер в селскостопанското застраховане в Италия. В областта на земеделското застраховане ние започнахме работа с нашия партньор през октомври миналата година. Колегите от FATA ни предоставиха целия набор от продукти, които предлагат на италианския застрахователен пазар и смятам, че можем да ползваме техния опит и да взаимстваме някои от техните идеи. Ключ към успеха обаче са усърдният труд, постоянните срещи със земеделски стопани и коректността при настъпване на застрахователни събития.

Кои от застраховките на италианския ви партньор са приложими за нашите условия?
Във FATA разполагат с множество интересни продукти и дори вече съвместно с техните специалисти въведохме един принципно нов за България продукт, който беше одобрен преди броени дни - "Загуба на качество при винени лозя". Може да се каже, че застраховката е тяхна разработка, адаптирана към българските условия. Застраховането на лозя, овощни и зеленчукови култури от страна на FATA е силно застъпено в Италия.  Мисля, че можем да работим именно в това направление у нас. Вероятно ще разширим покритието на щети от загуба на качество при някои основни овощни култури, например ябълки и праскови.

Кой риск се покрива от тази застраховка?
Застраховката покрива загуба на качество в резултат от механично увреждане от градушка, както и загуба на количество и качество в резултат от загниване на грозде, предизвикано от проливни дъждове в периода преди прибиране на реколтата.

Какво сочат резултатите за миналата година в земеделското застраховане при Вас?
Миналата година бе първата от съвместното ни партньорство с FATA. През 2007-ма постигнахме 41% ръст в записаните премии. За стопанската 2008 г., която условно приемаме, че започва от 1 септември, към края на месец март отчетохме ръст от 79%. Движим се с добър темп и сме удовлетворени от развитието на застраховката към момента.

Какъв ръст на премиите планирате за 2008 година в дирекция "Селскостопанско застраховане"?
Планираме около 40% ръст.

Как бихте коментирал пазара като цяло през 2007-ма?
За съжаление достоверен анализ на пазара не е възможно да бъде направен поради липсата на точна информация. Единственият официален източник - Комисията за финансов надзор, не предоставя данни за този сектор от застраховането. По тяхно изискване данните за селскостопанското застраховане се разпределят по два канала – земеделските култури се отнасят към "Пожар и природни бедствия" (където данните се обединяват с част от застраховките на имущество), а застраховката на животни – към "Щети на имущество", където се обединяват с друга част от имущественото застраховане. От тази обобщена информация не може да се направи никакво заключение за пазара на селскостопанското застраховане. Смятам, че е наложително отделянето на информацията за селскостопанското застраховане от останалите видове застраховки. Така изнесените данни могат да бъдат полезни и за други ведомства и институции, например за Министерството на земеделието и продоволствието.

Очаквате ли трудностите в усвояването на евросубсидиите да повлияят по някакъв начин на застраховането?
По-скоро не. Напротив, очакваме отпускането на субсидии по схемата за директни плащания за площ да стимулира към застраховане на продукцията. Действително, субсидиите бяха получени в началото на тази година, тоест не бяха ползвани за есенната сеитба и това създаде затруднения и недоволство сред стопаните. От друга страна банките сключиха споразумения с фонд "Земеделие" и на стопаните беше дадена възможност да усвоят субсидиите още през есента.

Не е ли задължително застраховането за онези стопани, които ще получават такива пари от ЕС?
Не ми е известно в страни от Европейския съюз отпускането на субсидии да се обвързва със задължително застраховане. В България също, поне до момента,  не е възприет такъв подход.

Задължителното застраховане силов елемент ли е?
Мисля, че е в правото на всеки да избира дали да застрахова личното си имущество, или не, при положение, че погиването на това лично имущество не би засегнало интересите на околните или на обществото. В това отношение задължителното застраховане на земеделските култури би могло да се счита за силов елемент.
По-скоро трябва да се помисли за създаване на благоприятни условия, които да стимулират доброволното застраховане. В редица страни е създадена тясна връзка между публичния и частния сектор – държавата поема за своя сметка част от платената премия – между 30 и 50%, или въвежда преференции за застрахованите стопани. В някои страни, в които държавата отпуска помощи на фермерите при настъпване на щети над определен размер, такива помощи получават само фермерите, които имат сключена застраховка на културите си.

Кой от вариантите, според Вас, е най-приложим за нашите условия?
Въвеждане на субсидия върху застрахователната премия като начало е добър вариант.

Има ли разчети какво би струвало на държавата такова участие?
Както споменах, не е известен обемът на пазара по застраховката на земеделски култури. Ако предположим, че става въпрос за 12-14 млн. лв. годишно, то при субсидия в размер на 30% от премията държавното участие би било около 4 млн. лв. годишно.
Историята показва, че въвеждането на подобни стимули се отразява положително не само върху застрахователния процес, но и върху икономиката на страната като цяло.

А къде стои България в сравнение с другите страни като условия на застраховане?
Българските фермери получават едни от най-добрите условия на застраховане в Европа. Имам предвид разнообразието на покритите рискове, техните характеристики,  пълнотата на застрахователното покритие.
Застраховките в Западноевропейските страни са базирани на безусловни франшизи от 10 до 30%. Често се прилагат горни прагове на щетите, които ограничават максималния размер на обезщетението. Поради това при еднакви по размер щети българските стопани получават по-голямо по размер обезщетение.

Какъв е профилът на застрахования стопанин в България?
До застраховане прибягват предимно земеделските кооперации, в по-малка степен арендаторите. Дребните стопани рядко се застраховат.

Имате ли наблюдение кои региони са трудни за застраховане?
Специално при нас, във "Виктория", е въпрос на местен мениджмънт. Не бих казал, че има  трудни региони, но има повече или по-малко рискови такива. Най-рисковите територии в България по отношение на градушките са тези в  Северозападна, Югозападна и части от Северна Централна и Южна Централна България. Разбира се, това не означава, че на други места в страната не падат градушки. Съществуват също така множество ограничени по площ територии с много висока честота на проявление на този риск.

Кой риск в селскостопанското застраховане е катастрофичен?
Сушата. Данните за средните добиви за 2007 г. го доказват. Само при пшеницата загубата от сушата беше над 1 млн. т зърно.

Как гледате на идеята да бъде направен общ пул за този риск?
Не съм против такава идея и мисля, че е възможно да бъде осъществена.

Кои култури са най-рисковите?
Сред основните култури това са овощните култури, зеленчуците, тютюнът. Тези култури са силно уязвими на механични увреждания и при тях резултатите са най-неблагоприятни в дългосрочен период.

А кои култури се представляват най-вече във Вашия портфейл?
Естествено, житните култури, основно пшеница и ечемик, са най-застъпени в застраховането През последните години засетите площи от тези две култури варират между 12 и 14 млн. декара годишно, което съставлява повече от 1/3 от обработваемите площи. В нашия портфейл техният дял е около 60%. Следва слънчогледът. Не са малко и застрахованите площи с лозя.

Познават ли земеделските стопани застраховките?
Като застраховка са познати. Не бих казал, че съществуват стопани, които не са чували за този вид застраховане. Стопаните обаче, които познават в детайли тези застраховки и свободно боравят с тази материя, са малко.

АА

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Аз пък си мисля, как никой от ресорните журналистически майстори не каталяса да майстори трикове как усул-усул, уж без инициативата на застрахователите, уж под формата на пул, да пробутва на обществото идеите си за все по-нови задължителни застраховки?!Ами да вземе баш майстора по идеите за задължителни застраховки да направи едно списъче от 20-30 катастрофични рискове ( може да пропусне ”безхаберието”) и да го връчи на Емел ханъм с копие ( на всяка цена!) до Нихат ефенди с молба да оповестят (може и да знаят, ако не знаят – да попитат Герито Грънчарова!) за кои катастрофки и земеделски несполуки какво ни се полага от вноските, които наливаме всяка година в огромния европейски пул!Май хич не бива да се крият от обществото механизмите за получаване на европейски парици в такива случаи! Дали няма да се окаже, че може да се получи разминаване на европейските ни права и задължения с тукашните ни ”ресорни” мераци!
#1 | от учуден | преди
Ха стига майтапи!Кой в България ще издаде на "ресорните" майстори майсторлъка на вземането и даването с Европа?!
Алъш-вериш му казват хората!За това си има баш майстори!
#2 | от Безмайтапов | преди
РЕСОРНАТА специалистка ПИТА :”Задължителното застраховане СИЛОВ ЕЛЕМЕНТ ли е?”КОМЕНТАТОР коментира :Не госпожо – ”задължителното застраховане” е благотворителен елемент в полза на българските застрахователи със силов елемент от страна на българската държава спрямо раята!В същност правите ли разлика между застраховане и застраховане и знаете ли, че в Европа от 54 години има една единствена задължителна застраховка, която е в полза на обществото?!ПАВЕЛ ПЕТКОВ допуска, че”задължителното застраховане на земеделските култури би могло да се счита за силов елемент” и предпочита елегантно да натовари бюджета ( данъкоплатците!) със субсидийки за застраховки.Като нищо може да мине този нов ”елемент”, може да бъде пробутан под различни форми, включително – частично и с европейски пари.РЕСОРНАТА ( специалистка по катастрофичните рискове и радетел на катастрофичните пулове ) НЕ СЕ СДЪРЖА ДА ПОПИТА:”Кой риск в селскостопанското застраховане е катастрофичен?”ПАВЕЛ ПЕТКОВ е категоричен :”СУШАТА.”И нещата тръгват по мед и масло – свидетели сме на една НОВА ИДЕЯ ЗА НОВ ”КАТАСТРОФИЧЕН ПУЛ”, вдъхната на 17 април 2008 г.от един ресорен специалист!Застрахователят Павел Петков (който иначе е против силовите елементи?!) не е напротив и мисли, че е възможно идеята да бъде осъществена.ДА, ако СМЕТКАТА МИНЕ БЕЗ КРЪЧМАРЯ! Нихат ефенди ще се шашне от този”елемент” – ХЕМ СУБСИДИЙКИ от бюджета ЗА ЗАСТРАХОВЧИЦИ, ХЕМ ЕДНО ПУЛЧЕ”СУША”(Орешарски ще го нарече вид допълнителен данък!), ХЕМ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА”СУША” ОТ ЕВРОПА?!
#3 | от коментатор | преди
Защо на някои все държавата трябва да им помага?
#4 | от Дончо | преди
Защото далаверата е в държавата!
#5 | от Отговор за"Дончо" | преди
Ако нямате какво да кажете по темата като специалисти, не ни занимавайте със себе си!
#6 | от И двамата | преди
ЗА СПЕЦИАЛИСТИТЕ, които не искат да се занимават със злобари:::Специалистът Павел Петков иска Държавата да помогне финансово на селските стопани да си купят застрахоки.Специалистката Албена Алексиева като чуе за застраховка и щети, веднага ги свързва с пул – да се разбира задължителна застраховка.И двамата като специалисти знаят ЩО Е ДЪРЖАВА!Неспециалистите и злобарите свързват Държавата с данъци и бюджет.От този бюджет трябва да има и за даскалите, и за медицинските сестри, и за социално слабите, и...!!!СПЕЦИАЛИСТИТЕ ЗНАЯТ МНОГО ДОБРЕ, ЧЕ СА СПЕЦИАЛИСТИ В НАЙ-БЕДНАТА ДЪРЖАВА ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО СЕМЕЙСТВО!!!Ами като знаят всичко това, ЗАЩО ЗАНИМАВАТ СЪС СЕБЕ СИ ЗЛОБАРИТЕ?!
#7 | от учуден | преди
Валидни за 16:10 15 Ноември 2024
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.8568
GBP 2.4796 2.4887 2.3519
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив