Държавата трябва да въведе субсидия върху застрахователната премия за земеделски стопани

Българските фермери получават едни от най-добрите условия на застраховане в Европа, категоричен е Павел Петков, директор Дирекция "Селскостопанско застраховане" в ЗАД "Виктория"

Господин Петков, в края на миналата година при представянето на вашия партньор FATA Assicurazioni Danni, бе обявено, че приоритет за "Виктория" стават земеделските застраховки. Не е тайна обаче, че те са под 2% за целия пазар. Как ще развиете този сегмент от портфейла на дружеството?
Както знаете, FATA е лидер в селскостопанското застраховане в Италия. В областта на земеделското застраховане ние започнахме работа с нашия партньор през октомври миналата година. Колегите от FATA ни предоставиха целия набор от продукти, които предлагат на италианския застрахователен пазар и смятам, че можем да ползваме техния опит и да взаимстваме някои от техните идеи. Ключ към успеха обаче са усърдният труд, постоянните срещи със земеделски стопани и коректността при настъпване на застрахователни събития.

Кои от застраховките на италианския ви партньор са приложими за нашите условия?
Във FATA разполагат с множество интересни продукти и дори вече съвместно с техните специалисти въведохме един принципно нов за България продукт, който беше одобрен преди броени дни - "Загуба на качество при винени лозя". Може да се каже, че застраховката е тяхна разработка, адаптирана към българските условия. Застраховането на лозя, овощни и зеленчукови култури от страна на FATA е силно застъпено в Италия.  Мисля, че можем да работим именно в това направление у нас. Вероятно ще разширим покритието на щети от загуба на качество при някои основни овощни култури, например ябълки и праскови.

Кой риск се покрива от тази застраховка?
Застраховката покрива загуба на качество в резултат от механично увреждане от градушка, както и загуба на количество и качество в резултат от загниване на грозде, предизвикано от проливни дъждове в периода преди прибиране на реколтата.

Какво сочат резултатите за миналата година в земеделското застраховане при Вас?
Миналата година бе първата от съвместното ни партньорство с FATA. През 2007-ма постигнахме 41% ръст в записаните премии. За стопанската 2008 г., която условно приемаме, че започва от 1 септември, към края на месец март отчетохме ръст от 79%. Движим се с добър темп и сме удовлетворени от развитието на застраховката към момента.

Какъв ръст на премиите планирате за 2008 година в дирекция "Селскостопанско застраховане"?
Планираме около 40% ръст.

Как бихте коментирал пазара като цяло през 2007-ма?
За съжаление достоверен анализ на пазара не е възможно да бъде направен поради липсата на точна информация. Единственият официален източник - Комисията за финансов надзор, не предоставя данни за този сектор от застраховането. По тяхно изискване данните за селскостопанското застраховане се разпределят по два канала – земеделските култури се отнасят към "Пожар и природни бедствия" (където данните се обединяват с част от застраховките на имущество), а застраховката на животни – към "Щети на имущество", където се обединяват с друга част от имущественото застраховане. От тази обобщена информация не може да се направи никакво заключение за пазара на селскостопанското застраховане. Смятам, че е наложително отделянето на информацията за селскостопанското застраховане от останалите видове застраховки. Така изнесените данни могат да бъдат полезни и за други ведомства и институции, например за Министерството на земеделието и продоволствието.

Очаквате ли трудностите в усвояването на евросубсидиите да повлияят по някакъв начин на застраховането?
По-скоро не. Напротив, очакваме отпускането на субсидии по схемата за директни плащания за площ да стимулира към застраховане на продукцията. Действително, субсидиите бяха получени в началото на тази година, тоест не бяха ползвани за есенната сеитба и това създаде затруднения и недоволство сред стопаните. От друга страна банките сключиха споразумения с фонд "Земеделие" и на стопаните беше дадена възможност да усвоят субсидиите още през есента.

Не е ли задължително застраховането за онези стопани, които ще получават такива пари от ЕС?
Не ми е известно в страни от Европейския съюз отпускането на субсидии да се обвързва със задължително застраховане. В България също, поне до момента,  не е възприет такъв подход.

Задължителното застраховане силов елемент ли е?
Мисля, че е в правото на всеки да избира дали да застрахова личното си имущество, или не, при положение, че погиването на това лично имущество не би засегнало интересите на околните или на обществото. В това отношение задължителното застраховане на земеделските култури би могло да се счита за силов елемент.
По-скоро трябва да се помисли за създаване на благоприятни условия, които да стимулират доброволното застраховане. В редица страни е създадена тясна връзка между публичния и частния сектор – държавата поема за своя сметка част от платената премия – между 30 и 50%, или въвежда преференции за застрахованите стопани. В някои страни, в които държавата отпуска помощи на фермерите при настъпване на щети над определен размер, такива помощи получават само фермерите, които имат сключена застраховка на културите си.

Кой от вариантите, според Вас, е най-приложим за нашите условия?
Въвеждане на субсидия върху застрахователната премия като начало е добър вариант.

Има ли разчети какво би струвало на държавата такова участие?
Както споменах, не е известен обемът на пазара по застраховката на земеделски култури. Ако предположим, че става въпрос за 12-14 млн. лв. годишно, то при субсидия в размер на 30% от премията държавното участие би било около 4 млн. лв. годишно.
Историята показва, че въвеждането на подобни стимули се отразява положително не само върху застрахователния процес, но и върху икономиката на страната като цяло.

А къде стои България в сравнение с другите страни като условия на застраховане?
Българските фермери получават едни от най-добрите условия на застраховане в Европа. Имам предвид разнообразието на покритите рискове, техните характеристики,  пълнотата на застрахователното покритие.
Застраховките в Западноевропейските страни са базирани на безусловни франшизи от 10 до 30%. Често се прилагат горни прагове на щетите, които ограничават максималния размер на обезщетението. Поради това при еднакви по размер щети българските стопани получават по-голямо по размер обезщетение.

Какъв е профилът на застрахования стопанин в България?
До застраховане прибягват предимно земеделските кооперации, в по-малка степен арендаторите. Дребните стопани рядко се застраховат.

Имате ли наблюдение кои региони са трудни за застраховане?
Специално при нас, във "Виктория", е въпрос на местен мениджмънт. Не бих казал, че има  трудни региони, но има повече или по-малко рискови такива. Най-рисковите територии в България по отношение на градушките са тези в  Северозападна, Югозападна и части от Северна Централна и Южна Централна България. Разбира се, това не означава, че на други места в страната не падат градушки. Съществуват също така множество ограничени по площ територии с много висока честота на проявление на този риск.

Кой риск в селскостопанското застраховане е катастрофичен?
Сушата. Данните за средните добиви за 2007 г. го доказват. Само при пшеницата загубата от сушата беше над 1 млн. т зърно.

Как гледате на идеята да бъде направен общ пул за този риск?
Не съм против такава идея и мисля, че е възможно да бъде осъществена.

Кои култури са най-рисковите?
Сред основните култури това са овощните култури, зеленчуците, тютюнът. Тези култури са силно уязвими на механични увреждания и при тях резултатите са най-неблагоприятни в дългосрочен период.

А кои култури се представляват най-вече във Вашия портфейл?
Естествено, житните култури, основно пшеница и ечемик, са най-застъпени в застраховането През последните години засетите площи от тези две култури варират между 12 и 14 млн. декара годишно, което съставлява повече от 1/3 от обработваемите площи. В нашия портфейл техният дял е около 60%. Следва слънчогледът. Не са малко и застрахованите площи с лозя.

Познават ли земеделските стопани застраховките?
Като застраховка са познати. Не бих казал, че съществуват стопани, които не са чували за този вид застраховане. Стопаните обаче, които познават в детайли тези застраховки и свободно боравят с тази материя, са малко.

АА