Потърпевши винаги са застрахованите

Законодателството не трябва да кара хората да се чувстват почти задължени да заведат дело срещу застрахователя си, казва Владимир Тодоров, председател на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътно-транспортни произшествия

Г-н Тодоров, кога беше създадена вашата асоциация и какви са целите, които си е поставила?
- Асоциацията беше създадена през май 2005 г. Пълното й наименование е Асоциация за защита на застраховани и пострадали при пътно-транспортни произшествия. Идеята за създаването й дойде от анализ на застрахователния пазар и от факта, че българските граждани не са достатъчно запознати с правата си като застраховани. Те не са наясно нито с размера на обезщетението, което биха могли да получат, нито с процедурите за получаването му. От друга страна много често застрахователите не са коректни към застрахованите. Има изключително бавни и трудни процедури за получаване на обезщетения. Изискват се документи, които нямат отношение към обезщетението. Много често се отказва неоснователно плащане на обезщетение.
Друга основна дейност на нашата асоциация е свързана с повишаване на безопасността на движението. Щетимостта по „Гражданска отговорност“ свързана с пътно-транспортни произшествия е много голяма, а застрахователните компании у нас все още не предприемат инициативи за намаляване на пътно-транспортните произшествия.

Кой може да се обърне за помощ към асоциацията и заплащат ли се вашите услуги?
- Всеки пострадал от катастрофа или ощетен от застраховател може да дойде при нас и да бъде консултиран напълно безплатно. Ние обясняваме на пострадалите каква е процедурата, какви документи да изискват при настъпване на събитие и как могат да получат  обезщетение както в конкретния случай, така и по принцип. Нашата цел е да повишим застрахователната култура на гражданите и същевременно да имаме коректни застрахователни компании. В дългосрочен план коректността ще доведе до увеличаване на доверието на хората в застраховането. Когато някой не получи полагащото му се обезщетение, той губи вяра в застраховането като цяло. Казва си: „Защо трябва да плащам  пари за застраховка?“. А това рефлектира върху целия застрахователен пазар. Не дай Боже пък да има компания, която не можe да покрие задълженията си към застрахованите. Тогава доверието се срива още повече.

Как се финансира вашата асоциация?
- Асоциацията се финансира от дарения, като всяка друга неправителствена организация. Нямаме конкретен финансов източник, който стои зад нас, било то фирма или отделно лице. Разчитаме единствено на подкрепата на гражданите, на нашите членове и на тяхната добра воля.

Колко човека досега са се обърнали към вас за помощ?
- Имаме над 25 случая, които сме консултирали. Сред тях има и изключително тежки, като например хора, които са 100% инвалидизирани вследствие на ПТП. Имаме случаи, с които се гордеем. Например с този в Пловдив, където едно 17-годишно момиче след претърпяна катастрофа от автобус  бе парализирано. Благодарение на нашето съдействие, тя успя да получи изключително добро обезщетение, с което ще бъде възможно да й се направи операция за присаждане на стволови клетки. Има голяма вероятност това момиче да се върне към нормалния живот.

От хората, които се обръщат към вас кои са повече – пострадалите от ПТП или недоволните от застрахователни компании?
- Не можем да кажем кои са повече. Горе-долу половината от хората, които се обръщат към нас, са недоволни от застраховател по имуществено застраховане, или от недостатъчно обезщетение при кражба. Другата половина са претърпели пътно-транспортни произшествия.

Срещу кои застрахователи има най-много оплаквания при вас?
- Засега не бих желал да коментирам конкретни имена на компании. След завършването на тази година смятаме да проведем инициатива  за определяне на “Най-коректен застраховател на годината”. За целта ще се допитаме до КФН, застрахователните брокери, агентите и до гражданите. Ще направим открит конкурс с въпросник. Ще ги питаме кой според тях е най-коректния застраховател - кой най-бързо обработва щетите, кой изплаща бързо и коректно обезщетенията. През февруари-март бихме могли на базата на това проучване да кажем кой застраховател в България е най-коректен. Има една група от 3-4 компании, които се очертават като водещи по отношение на бързина на ликвидацията и на размер на щетите.

Само безплатни консултации ли предлагате или и съдебна защита?
- В предмета на дейност на асоциацията не влиза предлагане на юридически консултации или съдебна защита като вид услуга. Ние можем да запознаем пострадалите  с правата им, а при проявено желание от тяхна страна да ги насочим към известни застрахователни юристи или адвокати, с които самостоятелно да договорят начина на работа или хонорарите. Ние можем да посочим и подходящ застрахователен брокер, който отговаря на някакви специфични техни нужди.

В свое становище, изпратено до парламентарната Комисия по икономическата политика и до Комисията за финансов надзор вие настоявате застрахователите да могат да съдят виновните за пътно-транспортните произшествия, само ако те нямат валидна полица за „Гражданска отговорност“. Бихте ли обяснили какво наложи това искане?
- В момента върви активно обсъждане на второ четене на бъдещия Кодекс за застраховането в Народното събрание. Затова направихме това предложение. В проектокодекса има два текста, които предполагат, че ще останат нерешени проблеми на застрахователния пазар. Първият е предвидената в чл. 213 възможност в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка на гражданска отговорност, застрахователят по имуществената застраховка да встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка ГО - до размера на платеното обезщетение. Това дава възможност на застрахователя по „Каско“ да насочи претенцията си пряко към причинителя на пътно-транспортното произшествие. Т. нар. регресни щети отдавна вървят между застрахователните компании. Те се уреждаха на база на едно тълкуване на закона. В момента обаче Софийски градски и Софийски районен съд за затрупани от дела, представляващи регресни претенции на застрахователи по „Каско“ към виновните за пътно-транспортните произшествия граждани. Вече е намерена вратичка в закона, според която и Софийски апелативен съд стига до извода, че иск от застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „Гражданска отговорност“ е недопустим, тъй като не е изрично предвиден в закона. Оказва се, че воденето на регресни дела между застрахователите трябва да бъде изрично уредено в нашето законодателство. Затова ние поехме инициативата да предложим в бъдещия кодекс за застраховането да се предвиди възможността за упражняване на пряк регресен иск на застрахователя изплатил обезщетение по „Каско“ срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“на виновния водач.
Искаме да се предвиди и възможност регресни искове да се водят от застрахователите срещу виновни водачи, само ако последните нямат застраховка ”Гражданска отговорност”. Разбира се, текстовете следва да се прецизират с оглед ограничаване на правата на страните. Предвид факта, че обсъждането на второ четене на проектокодекса в Народното събрание върви много бързо, смятаме, че има реална опасност такъв текст текст да не бъде записан изрично.

Вие предлагате и други промени в бъдещия Кодекс за застраховането, свързани с отказите за изплащане на обезщетение. Бихте ли обяснили точно за какво става дума?
- Става дума за чл. 211 от проектокодекса. Според него при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение.
Всеки застраховател на българския пазар предлага застраховките си по т. нар. договор при общи условия. Най-общо казано едната страна отпечатва и предлага общите условия, а другата заявява /в полицата/, че ги приема. Все още КФН одобрява тези общи условия, но този разрешителен режим скоро ще отпадне. Има опасност тогава застрахователят в своите общи условия да запише с дребни букви: „Значително с оглед на интереса на застрахователя е:“ и  да изброи 20 точки, които са основание за отказ за изплащане на обезщетение. Нещо, което е значително с оглед интереса на застрахователя, може да е незначително с оглед на покрития риск. И всъщност то може да е във вреда на застрахованото лице. Считаме, че това ще породи създаването на т. нар. неравноправни клаузи в застрахователния договор, които ще бъдат в ущърб на застрахованите лица. Затова предлагаме текстът на чл. 211 да се редактира така, че застрахователят да има право да отказва плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед на покрития риск, а не с оглед на интереса на застрахователя. В момента е такава регламентацията в Търговския закон.
Нека да вземем случай от практиката. Почти всички застрахователни компании са вкарали в общите си условия текст, че не се покрива кражба на автомобил с номера на рамата, които не са намерени в базата данни на производителя. Когато бъде открадната такава кола и застрахователят откаже да плати, съдът присъжда обезщетението да бъде изплатено. Причината е, че това условие няма отношение към покрития риск. Да кажем, че някой си купи кола на старо, която е внесена в България и е минала всички необходими регистрации и проверки. След което сключва застраховка „Каско“ за нея, като застрахователят оглежда автомобила и записва номера на рамата и застрахова колата. След време обаче тази кола е открадната и застрахователят отказва да плати обезщетение, тъй като след справка при завода производител няма намерен такъв номер на рама. Съдът присъжда в полза на застрахования, тъй като обстоятелството не е от значение за покрития риск. От значение за риска са други обстоятелства имащи пряко отношение към кражбата – незаключване, липса на аларма и др.
Ако бъде приет текстът на чл. 211 в предложения вид, във всички подобни случаи съдът ще бъде законово задължен да обсъжда  интереса на застрахователя. А застрахованият няма как да разбере дали купуваната от него кола е била крадена или има пренабиване на номера на рамата.
Освен това настояваме в Кодекса за застраховането да бъдат описани доколкото е възможно основанията да  се откаже изплащане на обезщетение.

Какво беше отношението към това ваше предложение, като се има предвид, че досегашната законодателна практика е законите да регламентират общата рамка, а детайлите да бъдат уреждани с подзаконови актове?
- Отношението беше двояко. Колегите са наясно, че в закона не може да бъде предвидено абсолютно всичко. Но не трябва да се създават клаузи, които да бъдат основание застрахованият след време да се чувства почти задължен да заведе съдебно дело срещу застрахователя си, за да си търси правата.