Едни от най-големите американски банки, сред които и "Бенк ъф Америка", са успели да прикрият доходи за стотици милиони долари от 1999 г. насам, за да избегнат плащането на данъци, писа в края на миналата седмица икономическото издание "Уолстрийт джърнъл". За целта била използвана една и съща схема.
Финансовите институции създавали свои инвестиционни фондове по силата на федералния закон за взаимните фондове, прехвърляли към тях част от активите си, след което използвали генерираните лихви и други доходи, за да си плащат освободени от данъци дивиденти.
Проучване на американската Комисия по ценните книжа (КЦК) показва, че поне 10 банки са прехвърлили над 17 млрд. долара към подобни структури. Само "Бенк ъф Америка", която е третата по големина банка в САЩ, трансферирала най-малко 8 милиарда долара, укривайки доходи за 750 милиона долара от 1999 г. до май 2003 година, посочва "Уолстрийт джърнъл". Сред банките, които според регистрите на КЦК са създали свои инвестиционни фондове, са още осмата по големина "Уошингтън мючуъл", "Съмит бенккорп", която вече е част от "Флийт бенк", "Сити нешънъл бенк", "Империъл бенк" и др.
Десет от единадесетте известни фонда били създадени с консултантските услуги на одиторската компания Кей Пи Ем Джи. Те се появили в периода 1999-2000 г., но през последните две години били постепенно закрити, тъй като Комисията по ценните книжа и калифорнийските власти започнали проверка на дейността им.
"Уолстрийт джърнъл" твърди, че схемата е била най-силно развита в щата Калифорния, където по закон средствата, прехвърляни между компания майка и нейните поделения са освободени от данъци. Щатът Ню Йорк също бил уязвим, тъй като таксувал само 40% от подобни плащания. По думите на Майкъл Бучи от Департамента по данъчното облагане и финанси на щата Ню Йорк най-важно било новосъздадената структура да бъде взаимен фонд, защото в противен случай 100 процента от плащаните дивиденти щели да подлежат на данъчно облагане. Самите инвестиционни фондове пък обикновено не се облагали с щатски или федерални данъци, тъй като се предполагало, че отделните инвеститори заплащат данък върху доходите, които генерират чрез тях.
Макар че при създаването на фондовете банките заявили пред КЦК, че планират да продават акции, впоследствие те имали много малко други клиенти освен самите банки, подчертава "Уолстрийт джърнъл". За да изпълнят изискването на КЦК подобни фондове да имат най-малко 100 акционери, банките раздавали акции на благотворителни дружества и на собствените си служители.
Схемата излязла на бял свят, след като калифорнийските власти получили няколко оплаквания и анонимно писмо, което според тях било изпратено от служител на Кей Пи Ем Джи, пише "Уолстрийт джърнъл". Дейността на фондовете привлякла вниманието и на Комисията по ценните книжа, която през 2000 г. забелязала, че "Ийст-уест бенккорп" не е продавал публично акции. След двегодишен диспут с комисията фондът бил преобразуван в тръст за инвестиции в недвижими имоти. Голяма част от останалите фондове също били закрити по настояване на КЦК, посочва "Уолстрийт джърнъл".
