Банковата индустрия превърна пазара с ценни книжа в печелившата си стратегия през 2003 година, пише във вчерашния си брой "Уолстрийт джърнъл".
Банките използват корпоративните дългови инструменти, за да превърнат сделките с ценни книжа в един все по-рентабилен бизнес. Тази тактика се оказва доста ефективна особено в условията на рязък спад на ценните книжа.
Но 2003 доказа, че банките няма да бъдат повече в сянка. "Ситигруп", най-голямата американска банка и втората в света по емитиране на ценни книжа за 2003 г., е с оборот от 24.4 млрд. долара, "Морган Стенли" - с 22.2 млрд., а "Мерил Линч" - с 16 млрд. долара, сочат данните от проучване на агенция "Томпсън".
На световния пазар за емитиране на акции големите инвестиционни банки все още са най-печелившите. Дори и "Мерил Линч", който падна от челото на класацията, за 2003 година отбеляза най-големи печалби за последните 25 години. Причината за това се крие във факта, че големи корпорации разчитат на заем или кредит като по-бърз начин за получаване на инвестиционен капитал, обикновено под формата на синдикиран заем, в което няколко банки дават кредита. От този бизнес не се правят много пари, но финансовите институции разчитат на компенсация от други свои дейности.
Когато тексаският петролен концерн "Хюстън експлорейшън" продаде на инвеститорите $175 млн. в ценни книжа през юни, той сключи една от най-добрите кредитни сделки за годината, особено след като тази емисия направи банките по-склонни да отпускат заеми на компанията. Именно в подобни "помощни" дейности се крие привлекателността на бизнеса с мениджирането на емисии облигации за инвестиционните гиганти. В момента "Мерил", "Морган" и "Голдман" обръщат внимание на най-печелившия бизнес с емитиране на ценни книжа, но трябва да отстояват позициите си в този бизнес от конкурентите си с поддържане на по-ниски такси.
