Максим Сираков - член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи
Данъците в България действително са ниски, ако сравним данъчните ставки с повечето европейски страни. Става въпрос за преките данъци, т.е. подоходното облагане както на бизнеса, така и на гражданите. Корпоративен данък от 19.5% е един от най-ниските в Европа, където в повечето страни ставката е над 30 процента. Данъкът върху личния доход също е един от ниските (между 15 и 29%), като в много страни горната ставка достига до 40-45 процента.
Уловката в България е не в данъчните ставки, а в данъчната основа. Чрез различни добавки, изваждания и преобразувания, с едни сложни данъчни правила, в които икономическата логика понякога отсъства, данъчната основа накрая става такава, че каквито и ставки да се приложат, данъкът за някои е непосилен. Най-лошото в тази схема е, че обикновено се облагодетелстват едни за сметка на други, и като правило облагодетелствани са по-богатите и по-големите за сметка на по-бедните и по-слабите. Това прави подоходните данъци наистина несправедливи и нарушава един от важните принципи на данъчното облагане - "справедливостта".
Колкото и на пръв поглед да изглежда парадоксално, едни от най-прекараните в това отношение са застрахователните дружества. За тях през 1998 г. данъчните власти въведоха по грешка една схема на облагане, непозната в други страни (това ще разгледам по-долу) и като резултат установиха данъчно бреме, няколко пъти по-високо от това, което се прилага за другия бизнес. За последните пет години застрахователите са плащали данък средно 65%, като в някои години той е над 90%, а за някои дружества е достигал и над 100 процента. Като сума платеният данък от застрахователите за периода 1998-2002 г. е близо 98 млн. лева. Ако бяха облагани по нормален начин платеният данък от застрахователните дружества щеше да е около 42 млн. лева.
В резултат на прекомерното данъчно облагане някои дружества се декапитализират, принудени са да намаляват застрахователните си резерви и търсят начини за ограничаване на обезщетенията, което е против интересите на застрахованите лица. Застрахователният бизнес в България изостава от другите страни в Източна Европа и се отдалечава от развитите страни. Истината е, че застрахователите нямаха силно лоби и не можаха да защитят правата си и тези на своите клиенти. Данъчният режим ги дискриминира и ги поставя в неравностойна правна среда спрямо другия бизнес, като нарушава, провъзгласените в чл.19 на конституцията принципи.
Какво представлява специалният данък
с който се облагат застрахователните дружества. Данък върху застрахователните премии и другите приходи, вместо данък върху печалбата, представлява облагане върху дохода, като за основа служи не доходът, а оборотът. Въвеждането на такъв особен данък през 1997 г. беше мотивирано с наличието на данък върху премиите в други страни. Грешката беше, че действително данък върху застрахователните премии има в много държави, само че той е косвен данък, подобен на акциз или ДДС, с който се облагат застрахователните сделки. Застрахователните дружества навсякъде се облагат с данък върху печалбата.
Няма сериозни аргументи за съществуването на такъв неадекватен и санкциониращ данъчен режим, колкото и да се мъчат някои данъчни експерти да открият такива. Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) многократно е доказвала порочността на този данък. Проучване на "Прайсуотърхауз" в над 30 страни показва, че другаде няма такъв режим на облагане. Българските данъчни власти са били съветвани от "Ърнст енд Янг" и от други организации да премахнат този данък.
След дълги борби, най-после през 2003 г., беше намерена политическа воля за премахването на една несправедливост. Бяха разработени съвместно от АБЗ и Министерството на финансите промени в данъчния режим за застрахователите, т.е. те да се облагат с данък върху печалбата по общия ред на корпоративния данъчен закон. В края на годината пак по грешка и по стечение на обстоятелствата промените не бяха приети. За да се избегнат по-големи грешки, беше прието съществуващият данъчен режим да остане още една година, с оглед на това промените да се подготвят по-прецизно. Сега вече е декларирана политическата воля за премахването на един несправедлив и напълно неадекватен на икономическата логика данък.
Усещайки края на сгрешения данък
данъчната администрация реши да използва за последно тази грешка и да удари още по-жестоко застрахователите. При извършени ревизии през 2003 г. в повечето дружества са начислени допълнителни данъци за период от пет години, които заедно с лихвите надхвърлят всякакви разумни граници. Очевидно данъчно бреме от 65% се струва ниско на данъчната администрация и тя се стреми да наложи данък на застрахователите, който да надхвърли действително 100 процента.
За целта се използва грешката, допусната в закона, и по-специално в т.нар. данък върху приходите от други дейности.
Грешката в закона е очевидна
а с декларираните на политическо ниво необходими промени тя е, така да се каже, и официално призната. Застрахователите, съгласно Закона за застраховането, нямат право да извършват друга дейност освен застраховане, което се състои в събирането на застрахователни премии, изплащане на обезщетения и управление на набраните средства. Законът за корпоративния данък позволява различно тълкуване на един непрецизен текст, който определя за данъчна основа ".... приходите от всички други дейности, включително и несвързани със застраховането".
При едно буквално тълкуване данък се дължи само ако има извършени други дейности, в нарушение на Закона за застраховането. При едно разширително тълкуване данък се дължи върху всички други приходи освен застрахователните премии. Тук обаче при определяне на данъчната основа понятието "приходи" се възприема от данъчната администрация като "обороти". Особено
драстични несъответствия
възникват при следните случаи: Облагане на комисиони от презастрахователи, които са част от вече обложена премия. Облагане на регресни искове, които са възстановени, недължими обезщетения. Облагане на преоценки от курсови разлики и пазарни цени на финансови активи, които на икономически жаргон се наричат "кухи обороти", тъй като цените и курсовете в един период нарастват, в друг - спадат и т.н., които обороти взаимно се погасяват.
АБЗ от 1999 г. неколкократно се е обръщала към данъчната администрация, като е предлагала определение на другите приходи и издаването на указания. Предложенията на АБЗ се основават на националните и международните счетоводни стандарти, нормалната данъчна практика и икономическата логика. Търси се най-точно и вярно прилагане на закона до неговата промяна и отпадане на неясните и непрецизните текстове. За съжаление няма отзивчивост от страна на данъчната администрация, няма указания и нито едно официално становище. Явно това въздържане е имало за цел в един момент да се определи данъчната основа на базата на суперфискалния подход, така че да бъдат ударени застрахователите.
Трудно може да се намери логично обяснение за този данъчен терор (няма по-мека дума, която да обяснява това, което се случва). Най-вероятно под "застрахователи" данъчната администрация разбира, по възприятия от миналото, предимно мутренски дружества, които събират застрахователни премии без да изплащат обезщетения. Тогава е възможно сегашният данък да бъде понесен и дори да се окаже изгоден. В застраховането най-високата рентабилност на продажбите, която може да се постигне, е от порядъка на 5-6 процента. За да може да понесе сегашното данъчно бреме, едно дружество би трябвало да постигне рентабилност на продажбите 35 процента. Ако данъчният терор продължи, той ще изтласка от пазара истинските застрахователи и ще докара отново мутрите. В крайна сметка от това най-много страдат потенциалните клиенти на застраховането, които не могат да получат истинска застрахователна услуга.
Недопустимо е данъчната политика да изпълнява регулираща и санкционираща функция в българската икономика, да толерира един вид бизнес за сметка на друг, да си създава любимци и недолюбвани данъкоплатци. Напоследък се води полемика за въвеждането на плосък подоходен данък, еднакъв за всички. Данъчната политика, разбира се, трябва да осигурява необходимите постъпления в държавния бюджет с оглед финансирането на социалната политика, здравеопазване, образование, отбрана и т.н. и в същото време да стимулира бизнеса и икономическия растеж.
Необходимо е преди всичко данъчната политика да третира по равноправен и честен начин всички данъчни субекти. Затова следва да се премахват специалните данъчни режими, изключенията, многобройните преобразувания на данъчната основа. Добре би било данъчните експерти да проучват и следват опита на развитите страни, защото повечето от правилата, измислени в България, се оказват в крайна сметка неадекватни. Само такава данъчна политика ще стимулира развитието на сериозния бизнес, а не на сенчестия бизнес, и в същото време ще осигурява по-високи постъпления в бюджета.
Максим Сираков - член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи
