Размерът на вноската, изплащането на пожизнени пенсии и възможността за формиране на различни портфейли са сред нерешените проблеми, твърдят те
Новият Кодекс за социално осигуряване /КСО/ беше може би един от най-дълго приеманите закони. Това до известна степен е нормално, тъй като се търсеше балансът в интересите на всички заинтересовани
страни. След неколкократна смяна в позициите на вносителите на промените по един и същ въпрос и едно вето кодексът е факт. През миналата седмица той бе обнародван и в ДВ.
Пенсионните дружества оценяват в положителна посока новия начин на лицензиране. С новата уредба лицензът ще се издава на дружеството, а разрешението - за всеки един от управляваните от него
фондове. На практика старата уредба, при която лицензът се издаваше за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване, а тя бе свързана с управлението непосредствено на един от тях - доброволния
фонд, тъй като лицензите са издаваха по ЗДДПО, не даде възможност надзорът да упражни своите функции спрямо професионалните фондове, които не успяха в срок да наберат изискуемия минимален брой от
осигурени лица. Естествено по-малките дружества приемат като плюс премахването на този праг за професионалния и универсалния фонд, тъй като те бяха и заинтересована страна в случая. Все още е
спорно доколко правилно е това решение.
Дълги бяха споровете в социалната комисията, а по-късно и в пленарна зала по повод забраната за свързаност или липсата на такава между пенсионното дружество и банката попечител. Въпреки това
обаче
КАТЕГОРИЧНАТА ЗАБРАНА ЗА СВЪРЗАНОСТ НЕ САМО С БАНКАТА ПОПЕЧИТЕЛ, НО И С ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОСРЕДНИК В КРАЙНА СМЕТКА СЕ ОТЧИТА КАТО БЕЗСПОРНА КРАЧКА НАПРЕД В НОВИЯ КОДЕКС
Положителни са
отзивите и за част от режима за инвестиране. Изключително добре се приема например ограничението за инвестиции в банкови депозити в една банка, което според дружествата дава по-голяма сигурност.
Доста по-интересен момент обаче е от какво не са доволни дружествата и какво смятат, че не намери разрешение при тази корекция в кодекса.
В процеса на обсъждане на промените в кодекса, в който участваха активно и пенсионните дружества, те настояваха да им се даде възможност да формират различни портфейли във фондовете за допълнително
доброволно осигуряване. Тоест портфейли с различен риск, които да може да бъдат избирани от осигурените лица в зависимост от това дали са близо до пенсиониране, или имат повече време. Така
по-младите например биха могли да изберат портфейли с по-висока доходност, като естествено поемат и по-високия риск. Други, които не биха желали да рискуват, могат да изберат почти безрисков
портфейл с по-ниска доходност. Въпросът не беше уреден и режимът за инвестиране почти не бе либерализиран, а по-скоро детайлизиран.
Друг проблем е този с пожизнените пенсии. Задължението от страна на пенсионните фондове да изплащат пожизнени пенсии и едновременно с това да запазват индивидуалната партида по време на изплащането
на тази пенсия се приема като противоречие в закона. Никой не оспорва необходимостта от поддържането на индивидуални партиди по време на осигуряването, в които да се заприходяват вноските и доходът
от тяхното инвестиране. Съгласно международната практика в областта на пенсионното осигуряване изплащането на тези пенсии е немислимо без формирането на обща сметка, твърди Ангелина Петрова,
заместник изпълнителен директор и актюер на ПОК Доверие. В закона е записано, че дружеството задължително създава пенсионен резерв за изплащане на пожизнени пенсии, които не може да се гарантират
по никакъв друг начин освен чрез формирането на обща сметка, коментира Петрова. Залегналата в кодекса норма за задължително унаследяване означава формирането на пенсионен резерв със средства на
пенсионното дружество. Направени са доста разчети и мнението на всички е, че резервите, които трябва да формират дружествата със собствени средства при запазване на индивидуалните партиди и
поемането на ангажимента за изплащане на пожизнена пенсия, във всички случаи надхвърлят многократно възможностите им да заделят тези средства и финалът ще бъде фалити на пенсионни фондове, обясни
Петрова. Според нея, ако желанието е да се запази индивидуалната партида до изчерпването й и наследниците да имат права върху натрупаните средства или остатъците от тях, може да се говори
единствено за програмирано изтегляне на натрупаните средства, което е коренно различно от изплащането на пожизнена пенсия.
Възприетият в закона модел означава изкуствено завишаване на средната очаквана продължителност на живота след пенсиониране, от една страна, и - от друга, въвеждането на т. нар. схеми с гарантиран
период на изплащане на наследствената сума, коментира Петрова и добави, че по този начин дружествата намаляват риска, който поемат, за плащане на пожизнени пенсии от собствени средства.
