Новата година тропа на вратата и широко обсъжданите, и най-вече раздувани и насаждани страхове на британците, би трябвало да се сбъднат. Ако действително вярват, че след като на 1 януари отпаднат ограниченията, Островът ще бъде залят от 29 млн. българи и румънци
При това до един изглеждащи страшно, необразовани, мързеливи, освирепели от глад и с единственото намерение да сринат социалната им система. Както се оказва обаче, разумните и неподдаващи се на подобни психози англичани, които според проучване са над две трети от населението на Великобритания, са готови да посрещнат българските и румънските имигранти с добре дошли след началото на новата година.
Условието за това е новодошлите да се интегрират и да работят усилено, което означава да знаят или да научат английски, да си намерят работа и да плащат данъци. Което няма как да не признаем, е напълно обяснимо и естествено. Продължилите месеци наред усилия на определени британски политици да всеят страх от българско и румънско нашествие, очевидно не са намерили достатъчно добра почва, след като близо 70 на сто от анкетираните заявяват, че ще са доволни от имигрантите, ако спазват посочените условия за пребиваване в държавата им.
Тези жители на Острова изглежда са наясно, че българите в Обединеното кралство не са толкова много и едва ли ще се увеличат така драстично, колкото някои се опитват да ги убедят. Че по-голямата част от тях съвестно плащат данъци и вкарват пари в английската икономика от своя труд и обучение.
А онези, които не го правят, не са единствено представители на тези две държави. Все още скептично настроените пък може би трябва да направят справка с Евростат, цитирана от Франс прес, според която двете нарочени източноевропейски държави не произвеждат само имигранти, а и те самите привличат чужденци, които ги намират за привлекателно място за живеене.
Както и това, че потокът от източноевропейци се очертава да е доста по-голям към Германия и Испания. Може и да имат основания твърденията, че след 30 години някои държави вероятно ще трябва да се справят със свръхнаселеност, а други да се окажат почти обезлюдени. Само че страхът от "другия” не решава проблеми.
