Няма къде да бъдат инвестирани над 1 млрд. лева
Министерство на финансите внесе в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Депутати от ресорните комисии в момента обсъждат
предложенията за подобряване на законодателната уредба, свързана с допълнителното пенсионно осигуряване. Измененията целят, от една страна, изпълнение на поетите от България ангажименти към ЕС, а
от друга – цялостно усъвършенстване на законите в областта на инвестициите и инвестиционната дейност на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове. Според
пенсионноосигурителните дружества обаче редица от предложенията, включени в проекта, не само излизат от контекста на поставените цели, но и задават нови и то значителни проблеми и опасности за
по-нататъшното развитие на дейността. За какво точно става дума? Едно от предложенията е за въвеждане на изискването за квалифицираност на дълговите ценни книжа – общински, ипотечни и
корпоративни.
Пенсионните дружества са категорични, че предложението трябва да отпадне. Частта от портфейлите на пенсионните фондове, инвестирана в недържавен дълг, се състои предимно от книжа на местни емитенти
без рейтинг или с такъв по-нисък от инвестиционен. Към момента от над 50 компании или общини емитенти на облигации, само 2 институции имат инвестиционен рейтинг. Към края на 2005 г. инвестиционния
портфейл на пенсионните фондове ще възлиза на повече от 1 млрд. лева, а към края на 2006 г. т.е. този портфейл ще бъде около 1 млрд. и 500 хил. лева. Въвеждането на изискването за квалифицираност
несъмнено означава, че към вероятната дата на присъединяването на България към ЕС, която е и датата за влизане в сила на това изискване, пенсионните фондове трябва да закрият почти целия си
портфейл от местни корпоративни, ипотечни или общински облигации, с което те със сигурност ще понесат значителни загуби, българската икономика ще се лиши от този не малък ресурс, а фондовете ще се
изправят пред проблема къде да инвестират средствата на осигурените. Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК “Доверие”, прогнозира, че „въвеждането на така наречената
„квалифицираност на книжата“ може да доведе до появата на нови рейтингови агенции, които нямат достатъчно опит“ и така да се стигне до оценки, които не отговарят на реалността. Според Валентин
Гарвански, финансов директор на "ДЗИ - пенсионно осигуряване", ако тази мярка бъде приета, трябва да бъдат разширени останалите лимити адекватно, така че реално да има къде да се инвестира.
В подкрепа на искането на пенсионните дружества за отпадане на предложението е и мнението на Крис Драйър от CFA, според когото в директивите на ЕС няма изискване за квалифицираност на ценните
книжа.
Сред проблемните текстове е и искането за въвеждане на нови ограничения за различните видове инвестиции на пенсионните фондове.
Предложението по никакъв начин не кореспондира с необходимата за този етап либерализация на сега действащия инвестиционен режим. Пенсионните компании дори настояват почти всички горни равнища на
определените граници за инвестиране в различните видове инвестиции да бъдат повишени с 5 – 10 %, за да може да се създадат по-широки възможности за инвестиране, както и по-благоприятни условия за
диверсифициране на инвестиционните портфейли на дружествата. Недоумение у пенсионните компании буди и предложението за заличаване на възможността за инвестиране в недвижими имоти.
Според дружествата предложението е необосновано, нещо повече – лишено е от всякаква логика. Още по-странен е фактът, че предложението е направено без да има искане от Министерство на финансите.
Нещо повече, мнението на финансовото ведомство е, че такава възможност трябва да съществува. Инвестиционните имоти са задължителен елемент на всеки добре диверсифициран портфейл с дългосрочен
инвестиционен хоризонт, тъй като недвижимите имоти запазват реалната стойност на парите и предпазват срещу инфлация, а, от друга страна, допринасят за диверсификация на риска на целия
портфейл. „Има световна практика, която не само не забранява, а поощрява инвестиции в недвижимости на развиващи се пазари, какъвто е българският пазар на имоти. Такива инвестиции носят сериозни
дивиденти“, коментират експертите от бранша. „Не отричаме, че инструментът е рисков, но не можем да се съгласим, че при съществуващо ограничение от 5-10% разрешена инвестиция от активите този
риск е голям“, аргументира своята позиция Даниела Петкова. Ако нашето законодателство бъде адаптирано към европейското в частта му за свободното движение на капитали в страните от ЕС, след 2007
г. дружествата ще могат да придобиват имоти и в други европейски страни. Валентин Гарвански също смята, че „ако намерят първокласна възможност за този инвестиционен инструмент, дружествата
трябва да имат правото да го използват“. Друго предложение е въвеждането на изискването за инвестиране на средствата на пенсионните фондове в банкови депозити единствено в банки с определен
кредитен рейтинг.
В директивите на ЕС обаче няма изискване пенсионните фондове да откриват депозити единствено в банки, притежаващи кредитен рейтинг. От действащите в момента 35 банки на територията на
страната 14 имат присъден кредитен рейтинг от международно призната агенция. Допълнителното ограничаване би могло да доведе до сериозно стесняване на кръга от банки, в които пенсионните фондове ще
могат да откриват депозити и, съответно, да ги лиши от възможността да поддържат добре диверсифициран портфейл в този клас актив. „Ако бъде приета мярката, това може да лиши фондовете от възможност
при моментно неблагоприятно стечение на пазара, да пренасочват текущите си трансфери в банкови депозити“, прогнозира Валентин Гарвански.
Сред останалите конкретни предложения на пенсионните компания, отразени в общо становище от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, са увеличаване срока за
инвестиране на постъпилите средства от 5 на 15 дни; възможност всяка компания да прецени дали сама да управлява портфейлите на своите фондове, или да сключи договор с управляващо дружество или с
инвестиционен консултант.
В заключение, според пенсионния бранш предвижданите законови изменения в КСО са нов препъни-камък и крият риск за компаниите.
Дали с тези експертни мнения ще се съобразят управляващите и каква точно е тяхната визия, е отделен въпрос.
