Лука Доков, председател на работната група за учредяване на застрахователен пул срещу катастрофични рискове
Господин Доков, през последните две седмици Комисията за защита от бедствия, аварии и катастрофи излезе с предложение да се търсят форми и начини за защита на населението от капризите на природата.
Ви е сте един от малкото специалисти у нас, които преди години работихте по проект за създаване на застрахователен пул срещу катастрофичните рискове. Запознати ли сте с това, което се обсъжда в
момента и някой обърна ли се към вас като към експерт за съвет или мнение?
- За дебатите по тази тема научих от вестниците. За някакво съдействие или становище от комисията за бедствия и аварии не са ме търсили. Потърсиха ме обаче колегите от Асоциацията на българските
застрахователи, на които дадох нашия проект за създаване на застрахователен пул за катастрофични рискове.
До какви изводи стигнахте, как е най-удачно да се защитим от природните бедствия?
- Според мен най-удачната форма да се защити населението от природни бедствия е създаването на застрахователен пул срещу катастрофични рискове. Работната група, която се занимавахме с този проблем
преди няколко години стигна до извода, че най-удачно е въпросния пул да бъде самостоятелно юридическо лице и средствата, които се набират, да са в специален фонд, който да не принадлежи, нито пък
да се управлява от застрахователите или от държавата. По този начин според мен най-добре ще гарантираме интересите на застраховани лица, т.е. на българските граждани, които притежават някакво
недвижимо имущество.
Под катастрофични рискове, какво точно имате предвид, какви рискове ще покрива застрахователен пул?
- Предложението, с което бяхме излезли преди няколко години бе първоначално пула да покрива само риска от земетресение, а след това постепенно да се разширява обхвата на покриваните рискове. Не е
възможно още от самото начало да бъдат покрити всички катастрофични рискове. Предложението ни първо да се покрие риска от земетресение не е случайно, тъй като всички знаем, че територията на
България се намира в сеизмична зона. Още повече, че през последните няколко години нашите съседки като Румъния, Гърция и най-вече Турция ги сполетяха много сериозни земетресения, в резултат, на
които имаше огромни щети.
След като пулът заработи успешно и в резервните му фондове се натрупат достатъчно средства може да помислим и за разширяване на обхвата на застраховката, като на първо време ще включим и риска от
наводнение, а след това стъпка по стъпка и останалите рискове.
Доколкото знам, вашето предложение е застраховката, която ще покрива риска от земетресение да е задължителна.
- Да така е. Знам, че това наше предложение ще шокира хората, но определено няма смисъл от създаването на застрахователен пул ако застраховката не е задължителна. На фона на недоимъкът на
болшинството български граждани, въпросът за въвеждане на нова задължителна застраховка има и социален характер. Цената на застраховката обаче не е голяма, а срещу нея хората, ако не дай си боже
стане нещо ще получат не палатка и храна, а истински пари, с които да възстанови щетите на имуществото си.
Ако си застраховал къщата за 100 000 лв. при тотална щета ти ще получиш 100 000 лв., а не някаква си малка компенсация.
Как ще се събират премиите за застраховката? В момента у нас задължителна е и застраховката "Гражданска отговорност", но едва около 50% от тези, които трябва да се застраховат са си купили
полица.
- В някои страни държавата даде на застрахователите да събират премиите. Това е грешка и не може да се получи необходимата събираемост. За да са задоволителни резултатите, най-добре е премията за
застраховката да се събира от данъчната администрация и това да става при внасяне на данъка за съответното недвижимо имущество.
Казахте, че застраховката няма да е скъпа. Как ще се определя цената и за какви пари все пак става дума?
- Цената ще се определя на база данъчната оценка на жилището на застрахованото лице. Преди бяхме правили някакви разчети застраховката да е 1-2 промила от данъчната стойност на застрахованото
жилище. Ако приемем, че данъчната оценка на едно жилище е 50 000 лв., то застрахователната премия за година ще е между 5 и 10 лева. Тази цена смятам, че е поносима дори за обеднелия български
гражданин.
У нас данъчната оценка на имота често пъти е доста по-малка от пазарната му стойност. Ако има желаещи да застраховат имота си за истинската му стойност, какво могат и трябва да направят?
- Нашият проект предвижда всички жилищни имоти, промишлени и инфраструктурни обекти да бъдат застраховани в пула по данъчната му оценка. Всеки, който иска да застрахова жилището си или друга
недвижима собственост за по-висока стойност може да го направи в общозастрахователните дружества. В пула ще застрахова собствеността си до размера на данъчната оценка, а разликата до пазарната
стойност в застрахователна компания.
А как ще се носи отговорността и как ще се изплащат обезщетенията в този случай?
- Отговорността до данъчната оценка ще се носи и при щета ще се плаща от пула, а за надзастрахованата част на имота - от съответния застраховател.
В проекта, който сте написали предвиждате ли някакви санкции за тези лица, които въпреки всичко не платят застрахователната си премия?
- Не, не сме предвидили санкции. Санкцията ще е, че ако нещо стане с жилището на незастрахования гражданин той няма да получи никакво обезщетение нито от пула, нито от държавата. Създаването
на застрахователния пул трябва да бъде регламентирано със специален закон. Чрез пулът за катастрофични рискове държавата може да се освободи от отговорността си да осигурява средства за помощи на
пострадалите при природни бедствия. Тези, които не се застраховат е логично да не получат и помощи от държавата. Тя му е дала възможност да се защити, а това че той не се възползвал от нея си е за
негова сметка.
Застрахователните премии ще се събират от данъчните служители, парите ще са в отделен фонд. Кой все пак ще администрира събирането на премиите и при нужда оценката на щетите и изплащането на
обезщетенията?
- Мисля, че 10 човека са напълно достатъчни . Те ще контролират постъпленията и ще се грижат за тяхното правилно инвестиране. При застрахователно събитие същите тези хора ще осигурят необходимите
експерти за оценка на щетите и ще контролират процеса на изплащане на обезщетения на пострадалите лица.
Има ли и други страни, в които има подобни застрахователни пулове?
- Япония е една от страните, която има специализиран застрахователен пул срещу природни бедствия, който покрива и риска от земетресение. Той съществува от 1984 година. Преди няколко години подобни
пулове бяха създадени и в нашите съседки - Румъния и Япония. Пулове срещу катастрофични рискове има и в други страни.
При писането на проекта използвахте ли световния опит?
- Да. При изработването на проекта работната група се запозна със световната практика и опит и гледахме максимално да го интегрираме към българските условия и действителност.
В другите страни предлаганата от вас застраховка задължителна ли е?
- Да. В повечето страни тя е задължителна, но има и такива където е доброволна. Има и страни, в които тя е така да се каже доброволно задължителна. Предлага се на принципа, по който у нас в момента
се продава "Гражданска отговорност". Този подход, както се вижда от практиката за България е неприложим. Затова в нашия проект ние предвиждаме застрахователната премия да се събира от данъчната
администрация.
