Не бива да се променя българският пенсионен модел в неговата същност, философия и основни принципи, категоричен е д.ик.н. Никола Абаджиев, председател на Българската Асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
Господин Абаджиев, в началото на годината се заговори за т.нар. Фирмени пенсионни фондове или още нар.
Професионални пенсионни схеми. Социалното министерство предложи работна група да обсъди въпроса за въвеждането на тези схеми и у нас. Моля Ви да разкажете малко повече за тях, има ли единен модел в
Европа за такъв вид фонд, или за всяка страна той е различен? По какъв начин съобразно предложението на МТСП у нас би рефлектирало въвеждане на такъв фонд?
Не бих казал, че има единен модел на т.нар. Пенсионни фирмени фондове. Съществува директива на ЕС, с която трябва да се съобразим, за използването на т.нар. Професионални пенсионни схеми.
Директивата произтича от опита на Западна Европа, на досегашните членове на ЕС, които от 20-30 години прилагат такива схеми. От гледна точка на нашите задължения във връзка с влизането ни в
ЕС, трябва да транспорираме европейското законодателство в сферата на пенсионното осигуряване и тук влиза предложението за използване на споменатите схеми. Веднага искам да уточня, че никъде в
директивите никой и по никакъв начин не ни задължава да правим такива пенсионни схеми, да изграждаме и да предлагаме нов пенсионен модел в България. Напротив – всички консултанти изискват ние да
изпълняваме определени задължения по тази директива. От тази гледна точка се обсъжда как страната ни да транспонира европейското законодателство в тази сфера. Моето становище е, че ние не трябва да
прилагаме огледално така формулираните пенсионни фондове, които съществуват в Европа, защото това е неподходящо за България. Ще зададете въпроса „защо“. От една страна, това се дължи на състоянието
на нашите фирми а, от друга – на това, че имаме по-съвременен пенсионен модел. Досегашните професионални пенсионни фондове или фирмени схеми на Запад са изградени в по-голямата си част по т.нар.
Дефинирани пенсии (предварително определени пенсии). При тях не съществуват индивидуални партиди, средствата се намират в баланса на работодателя, тоест те са притежание на работодателя;
правата на осигурените лица са поставени в зависимост от волята на работодателя и сега много западноевропейски фирмени пенсионни фондове имат проблеми по отношение преноса на правата на
осигурените лица. В много от страните-членки на ЕС започват пенсионни реформи, които, може да се каже, следват нашия път – създават институции за управление на пенсионните фондове (каквито са
нашите пенсионноосигурителни дружества), въвеждат се схемите с дефинирани вноски, поставя се въпросът за преноса правата на осигурените лица. По качество сега съществуващите доброволни пенсионни
фондове в България в голяма степен превъзхождат пенсионните схеми на Запад. Основният принцип, на който са основани българските пенсионни фондове е принципът на дефинираните вноски (определена
вноска и недефинирана пенсия, която се определя от резултата по натрупването в индивидуалната партида); съществуват индивидуални партиди, вноските в които са собственост само и единствено на
осигуреното лице и никой не може да постави под съмнение това; има абсолютна защита правата на осигурените лица, независимо от това дали ще фалира предприятието, или осигуреното лице ще се премести
в друго предприятие; ежедневна оценка активите на пенсионните фондове. Всичко това тепърва започва да навлиза в някои европейски страни и ние си задаваме въпроса защо ще трябва да въвеждаме нещо,
което по своя смисъл е вече остаряло като същност? Нашият пенсионен модел получава висока оценка както от международни финансови институции като Световната Банка и МВФ, така и от международните
пенсионни фондове.
Като обобщение, не бива да се подчиняваме на чиновническото разбиране, че трябва сляпо да пренасяме механично евроизискванията, още повече, че имаме доста положителен опит в пенсионния бранш.
Наскоро се срещнахме с Шаба Наги, председател на асоциацията на унгарската пенсионна асоциация. Опитът на Унгария е много положителен – те са създали закон, в който на практика допускат
използването на професионални схеми, но дават право на техни предприятия-филиали на големи западноевропейски компании да могат да внасят вноски в тези пенсионни фондове, ако те съществуват на запад
и то само при желание на тази фирма. Освен това унгарските законодатели са защитили съществуващия пенсионен модел в страната - по избор на работодателя пенсионните вноски могат да се
внасят както в тези професионални схеми, така и в унгарските пенсионни фондове. До сега няма никакви заявки от страна на тези транснационални компании да се предизвиква внасяне на пенсионни вноски
извън Унгария. Фактически влизането на страната в ЕС и приемането на този закон по никакъв начин не са се отразили на пенсионния модел в Унгария. Това, според мен, трябва да направим и ние.
От какво тогава е продиктувано това предложение на МТСП?
Все още няма окончателно утвърдена концепция от страна на министерството, в момента все още проучваме опита на
Унгария, на Полша, Испания и на някои други страни. МТСП също смята, че това транспониране на еврозаконодателството трябва да се приложи, без да се създава напрежение в сега съществуващия
пенсионен модел.
Нашият пенсионен модел се развива вече повече от 10 години стабилно и нямаме никакви съществени проблеми в развитието му.
Ние сме за това да се транспонират изискванията на европейското законодателство, без да се променя българският пенсионен модел в неговата същност, философия и основни принципи. Това е възможно.
Каква е нагласата у нас наши компании с филиали навън да имат реципрочни права както на външните компании?
Това трябва да се разпише законодателно.
Как виждате във времето работната група да излезе със свои предложения?
Работната група, сформирана в МТСП, включва още представители на БАДДПО, КФН, НОИ. В работен план до
края на февруари трябва да има яснота по отношение на транспонирането на европейското законодателство в сферата на пенсионното осигуряване.
Комисията за финансов надзор прие на второ четене промените в КСО в сферата на инвестициите. Вашият коментар?
Решенията са много добри и ще осигурят добро развитие на тази
дейност.
В по-далечно бъдеще какво планирате да обсъждате?
Другото, което предстои, е въпросът за приложението на мултифондовете в доброволното пенсионно осигуряване – прилагане на
инвестиционни портфейли с различна степен на риска. Има работна група в КФН, проучваме опитът. Целта е в доброволните пенсионни фондове да се предлагат портфейли с различен инвестиционен риск и
осигурените да имат възможност могат да избират.
Позволете да изкажа и несъгласие. За разлика от застраховането, пенсионно-осигурителната дейност има напълно социален характер и не е правилно да се говори за бизнес. Това само потвърждава казаното, че доброволното пенсионно, е работа на застрахователите на принципа: заделяш ли доброволно, ще имаш и втора пенсия, която е известна по размер предварително. Тогава е бизнес. Осигуряването освен, че не бива да е бизнес, когато е задължително и в този му вид, но според мен, не е натрупване и разходване на средства. По подобен начин в новия КЗ са определили напълно погрешно и застраховането. Там се казва набиране и разходване. Най-същественото при тези дейности е организирането, образуването, управлението и разходването на обществен паричен фонд. При това има правила за спазване. Ако е набиране и разходване на средства значи е обикновена бакалница, при която собственика разполага с парите и търгува. Тези пари тук, не са на собственика, а на осигуряваните. Затова се образува фонд, управляван по определени правила и подлежащ на наблюдение и обществен надзор.