Съдът ще решава за несъстоятелността на завода
ДЗИ Банк АД се присъедини към "Йорсет Холдингс" с искане да бъде възобновено съдебното производство за обявяване на несъстоятелност на рафинерия "Нова Плама". Това съобщи вчера съдия Силвия
Кръстева, говорител на Окръжния съд в Плевен. Искът за фалита на предприятието бе подаден преди месец в Плевенския окръжен съд от "Йорсет холдинг България", който претендира за вземания в размер на
253 млн. лева. Първа частна банка, чиито приемник е "Йорсет Холдингс България", е в списъка на обезпечените кредитори (първи клас) с вземания за 37.3 млрд. стари лева. Тези суми представляват 20%
от общия размер на вземанията на обезпечените кредитори на рафинерията.
В съда обаче са постъпили възражения от адвокатите на рафинерията срещу подновяване на делото. Причината е, че според адвокатите на рафинерията,"Йорсет Холдингс" не притежава необходимите 15
процента от общия размер на вземанията по оздравителния план.
Защитата на "Нова Плама" настоява за спиране на производството по несъстоятелност и заради образувано следствено дело срещу бившите синдици на рафинерията - Лили Тодорова и Николай Пенев.
По случая работи Националната следствена служба, за да бъде установено дали са приети неправомерно вземания от кредитори. Две от вземанията са били получени от Първа частна банка и Минералбанк,
чиито правоприемници са съответно "Йорсет Холдингс" и ДЗИ Банк, управлявана от Емил Кюлев, твърдят адвокатите на "Нова Плама". В момента тече процедура по размяна на книжа, след което съдът в
Плевен, на закрито заседание, ще се произнесе по исканията и възраженията. Тогава ще бъде определено дали делото за несъстоятелност ще бъде насрочено, поясни съдия Кръстева.
Производството по несъстоятелност на плевенската рафинерия бе прекратено с приемането на оздравителен план през 1999 г. Според него "Плама" се задължава да изплати задълженията си в размер на 251.5
млрд. неденоминирани лева до 2031 г. по определена схема. Според оздравителния план до края на 2003 г. рафинерията е трябвало да изплати на кредиторите си общо 13.8 млн. долара, припомнят
експерти.
Плевенската рафинерия е създадена през 1971 година. 75% от капитала на "Плама" бяха продадени на 5 септември 1996 г. на софийската фирма "Евроенерджи" срещу 61.8 млн. стари лева. Същевременно
купувачът се ангажира да плати задълженията на дружеството, надхвърлящи 30 млрд. стари лева. "Евроенерджи" обеща да осигури и оборотни средства за възстановяване на производствената дейност в
размер на 40 млн. долара и да направи инвестиции за 12 млрд. стари лева.
Само две години по-късно - на 29 август 1998 г., Плевенският окръжен съд откри производството по обявяване на рафинерията в несъстоятелност по иск на тогавашния Държавен фонд за реконструкция и
развитие заради невърнат кредит от 3 млн. долара. През януари 1999 г. обаче "Плама" бе продадена на кипърската офшорка "Плама Консорциум лимитид", която предложи оздравителен план. Той бе приет от
кредиторите на 22 юни 1999 година. През същата година правителството на Иван Костов дори включи в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет механизъм за уреждане на
задълженията на рафинерията към шест банки, изпаднали в несъстоятелност - Балканбанк, Минералбанк, Елитбанк, Първа частна банка, Международна банка за инвестиции и развитие и Търговска и спестовна
банка. С решение от 16 декември 1999 г. обаче Конституционният съд определи, че подобна намеса на държавата "надхвърля пределите, установени от Конституцията".
През миналата година Агенцията за държавни вземания започна разпродажба на активи на рафинерията. По късно търговете бяха отменени заради поредицата от съдебни дела срещу "Плама Консорциум".
