Американските партньори вече са дали съгласието си за това и този факт сам по себе си е успех, защото САЩ имат подобни спогодби с много малко от европейските държави.
Националният осигурителен институт (НОИ) започва от 2005 година преговори за спогодба с осигурителната институция на САЩ заради големия брой българи, работещи зад oкеана, съобщи главният актюер на института Христина Митрева. Американските партньори вече са дали съгласието си за това и този факт сам по себе си е успех, защото САЩ имат подобни спогодби с много малко от европейските държави. Най-напред ще бъде договорен обхватът на бъдещата спогодба, т.е. кои осигурителни рискове ще бъдат включени в двустранния документ: дали трудовият стаж в България ще се признава при пенсиониране в САЩ и как ще се изчислява пенсията, дали този стаж ще важи и ако българинът претърпи трудова злополука и дали няма да му се загубят вноските към фонд "Трудова злополука" в НОИ. Ще се търсят и възможности за уреждане на евентуални проблеми, ако български гражданин загуби работата си в Щатите и начините за определяне на процента на обезщетението. В международната практика на изясняване подлежат и въпроси като равно третиране на работниците в изпращащата и приемащата държава и дилемата кое от двете законодателства да се прилага. Страните преговарят и по сроковете, в които обезщетенията се изплащат. В САЩ сега живеят около сто хиляди българи и част от тях имат осигурителен стаж в България. Други тепърва вероятно ще се изселват при децата си и техният проблем засега също е висящ. Ако са пенсионери в България, НОИ се ангажира да им превежда парите за пенсия в чуждестранна банка, няма регламент обаче, ако е полаган труд и зад океана. Такова споразумение ще уреди и статута на американските граждани, идващи да работят в България. Въпреки напредналата фаза на интеграцията в ЕС, неясни засега са тези въпроси и за българите, работещи временно или изселващи се в европейските държави. Те са и по-голямата част от сънародниците ни зад граница - по неофициална информация над 500 хил. души. До този момент страната не е ратифицирала изцяло Европейската социална харта, чиито принципи предполагат много по-изгодно третиране на работещите в присъединилите се към документа държави. На конференция за ролята на Европейската социална харта, организирана от фондация "Фридрих Еберт", Мишел Акип от Службата за социална политика на Генералната дирекция ІІІ в Съвета на Европа разясни, че документът включва защита при девет основни риска - медицински грижи, плащане на лекарства, обезщетения при болест, трудови злополуки, безработица, пенсии, майчинство, инвалидност. Специална закрила се предоставя и на самотно живеещите. Всички тези механизми за защита действат и в България, но при някои от тях обаче страната не отговаря на изискваните от Съвета на Европа параметри, коментира Акип. Тя даде пример с призната европейска практика изчисляването на плащанията да е обвързано с минималната работна заплата, а най-малката пенсия да е поне 40% от нея. Тъй като България досега изостава по този параметър, може да се окаже, че българин, работещ в Белгия например, ще натовари местните осигурителни фондове, ако е натрупал част от стажа си там и иска да се пенсионира, без да се връща в България, поясни Христина Митрева. Отчисленията, които са му правени тук, ще са по-малки от тези в Белгия и българската част от пенсията ще е под определения в хартата процент, уточни тя. По думите й страната все още не е достигнала и до изискването за трудов стаж и възраст при пенсиониране, но чрез приетата схема за увеличение на пенсионната възраст ще отговори на него до 2007 г. Много близо сме също и до изискваните от Съвета на Европа 50% обхват на работещите, осигурени за трудова злополука и професионална болест, каза Митрева. След като България се присъедини изцяло към Европейската социална харта, ще отпадне необходимостта да сключва двустранни споразумения със страните членки, защото за тях важи т. нар. правило на третата страна. То гарантира на жители от трета държава права по спогодба, сключена между други две, в които човекът е работил, разясни евроекспертът. Например, ако българин отиде да работи в Турция, която има спогодба за осигуряване с Германия, той ще може да се възползва от нейните клаузи, защото и между България и Германия има същата защита. От 2000 г. досега България е подписала общо 9 двустранни спогодби. Една от най-пълните е с Германия, която гарантира приложението на местните разпоредби при злополука, пенсионно осигуряване, допълнително осигуряване на миньорите и помощ при старост за земеделците. Нито една от тези спогодби обаче не включва клаузи за здравно осигуряване, на които европейците много държат. Единствено се предоставя обезщетение за болест, което е социално плащане, но не и минимален пакет здравни услуги и безплатни или частично платени лекарства, посочи Митрева. Затова не са чак толкова много и държавите, с които се стига до подписване на споразумение. Според специалисти причината да се избягват клаузите за здравно осигуряване от българска страна е съпротивата на здравната каса да поеме изплащането на лечението на чужди граждани, както не го прави и за българите, които се осигуряват в чужбина. При съотношението обаче на броя на чужденците, работещи временно в България, спрямо стотиците хиляди работещи зад граница българи, предимно в ЕС, този "пропуск" в двустранните договори е изцяло в ущърб на българските граждани. Министерският съвет внесе в Народното събрание поправка в Кодекса за социално осигуряване, с която на НОИ се възлага да изплаща обезщетенията за болест и майчинство направо на получателите им. Сега това правят работодателите. Причината е, че България трябва да гарантира пред Евросъюза, че ще изплаща майчинските, парите за старост, инвалидност и обезщетенията за смърт на правоимащите там, където живеят, тоест във всяка от страните на ЕС. При сегашното положение технически от работодателя зависи дали да преведе обезщетението за майчинство в държавата, където служителката му живее в момента.Това сега не се прави за държавите, с които България има спогодби за социално осигуряване, а след влизането в ЕС ще бъде още по-трудно да се прилага във всички 26 членки, се казва в мотивите на правителството.
