Застрахователите искат още промени в законите По данни на Агенцията за застрахователен надзор инвестициите на застрахователните резерви през 2001 година са намалели с 2.1% в сравнение с 2000 година, въпреки че самите резерви са се увеличили с 15.8%.
Най-значително се е увеличил инвестиционният интерес към облигации, издадени и гарантирани от общините. В същото време най-голям спад регистрират инвестициите на застрахователните резерви в акции и
облигации, издадени от търговски дружества. Причината според г-жа Елена Маринова е в липсата на атрактивни акции, т. е. такива, които биха могли да бъдат продадени, когато съответният притежател
пожелае.
В качеството си на институционален инвеститор застрахователите имат право да инвестират своите резерви при спазване на изискванията, определени чрез нормативната уредба. Застрахователите са длъжни
да създават общи и застрахователни резерви. Последните промени на закона за застраховането постановиха промяна на параметрите относно инвестициите в акции и облигациите на едно дружество, като
преди те можеха да бъдат до 5%, а сега е допустимо да са до 10%. Промяната очевидно е с цел да се "засили" интересът към корпоративните ценни книжа, котирани на "БФБ София" АД, или с оглед на
факта, че предприятията, които наистина "заслужават" да бъде инвестирано в тях, са много малко. Българският капиталов пазар според г-жа Маринова страда от липса на ликвидност и от продуктивни
предприятия, които да привличат инвестиции. С промените в закона едва ли ще се постигне желаното развитие, допълва експертът, но, от друга страна, те позволяват на застрахователите да инвестират
повече в акции и облигации на чуждестранни компании.
По мнение на анализаторите от Института за пазарна икономика могат да бъдат направени няколко основни извода при анализа на използваните от застрахователите инвестиционни инструменти.
Според тях може да се приеме, че в известен смисъл разпоредбите на нормативните актове, засягащи разпределението и поставящи "таван" на инвестициите, не са най-нужното нещо за застрахователите.
Тяхната препоръка е да се предостави най-после на хората от бранша една стабилна нормативна среда, в която да се работи по установени правила, които да не се променят непрекъснато.
В тази връзка Елена Маринова казва, че "застрахователите, както и пенсионните дружества могат сами да преценяват риска и възвръщаемостта за всяка инвестиция и промяната на тази връзка през
определен период от време, в противен случай те просто няма да инвестират. Рискът при инвестиране се състои по-скоро от промяна в съответните закони (от които застрахователните компании и
пенсионните дружества не могат да се "застраховат", дори и при отличен мениджърски екип), отколкото от типичните инвестиционни рискове, които все пак могат да бъдат диверсифицирани при добър
мениджмънт".
