Проектът за закон за промяна на Закона за застраховането е бил приет на заседанието на Комисията по финансов надзор в сряда.
Коригирано е несъответствието между закона, регламентиращ дейността на публичните дружества, и този на застрахователите. Либерализира се режимът на лицензиране на застрахователните дружества и той
става уведомителен, аналогично на този на банките. Ако акции на застрахователното дружество бъдат закупени през регулирания пазар, до един месец трябва да се изпрати уведомление до Комисията по
финансов надзор, за да бъде одобрена сделката.
Законът е приет само в груб вид и тепърва предстои съгласуване с браншовата организация, както и с експертите на Министерството на финансите, уточни на редовния брифинг на КФН г-н Йордан Чуков,
експерт в управление "Застрахователен надзор". Поправките в закона според него нямат инцидентен характер. В ежегодните промени, които се правят, каза той, стъпка по стъпка се цели транспониране на
европейското законодателство в българската законова рамка с цел да се изпълнят поетите ангажименти пред компетентните представители на Европейския съюз и до 2005 година този процес да бъде
завършен.
Основните промени касаят проблемите на съзастраховането, уточнени са изискванията към застраховките "Помощ при пътуване" и "Застраховка на гаранции", изяснени са някои принципи за прилагане на
международните счетоводни стандарти в застраховането. Нов момент в предлагания закон за промяна на ЗЗ са и специалните текстове, посветени на надзорните механизми на застрахователните дружества,
които са част от финансова група. Дадена е дефиниция на основни понятия в тази връзка като дъщерно дружество и дружество майка, като се регламентира и редът за държавния контрол върху тях.
Предлага се и промяна на гаранционния капитал на дружествата за различните типове застраховки, като той е удвоен. При застраховките "Живот" исканият капитал от 600 000 става на 1 200 000, при
имуществените застраховки също се спазва принципът на удвояване, като са достигнати предсрочно нивата, които се прилагат в европейската практика.
