“Представителните” разходи излизат наяве
Асоциацията на българските застрахователи постави началото на поредица от срещи за популяризиране на проблемите в застраховането. Както обаче се оказа, на новото ръководство не ще му бъде лесно да
влияе на общественото мнение, защото "на живо" журналистите видяха колко трудно е постигането на единното мнение сред "важните хора" в бранша при поставянето на всеки въпрос извън
"програмираните".
Управителният съвет на асоциацията определи целта на семинара като "познавателна". Като основен проблем застрахователите винаги са изтъквали неадекватното според тях данъчно законодателство в
техния сектор. Основните претенции бяха концентрирани срещу Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), въведен през 1998 г., който регламентира облагане на застрахователите с данък върху
премиите и други доходи вместо с данък върху печалбата. С приемането на ЗКПО през 1997 година се е въвело облагане на застрахователните дружества вместо с данък върху печалбата с данък върху
застрахователните премии в размер на 7%. Последвалите облекчения с промяната на пазарната среда, в която все по-силно и уверено се намесва застрахователният надзор, датират от 1999 година, когато
данъкът в животозастраховането е намален на 5%, въведен е и данък върху другите приходи и се променя данъчната основа на нетни от презастраховане приходи. През 2000 година данъкът в
животозастраховането е още по-редуциран и става 2%. Според застрахователите това "неправилно решение" е донесло изключително тежко данъчно бреме за застрахователните дружества и е поставило
гилдията в "неравностойно положение" спрямо всички други предприятия в страната. "Данъците, които застрахователите са плащали в последните пет години, варират от порядъка на 70, 90, 100 и над 100%,
включително и за дружествата, които са претърпели загуби през съответната година", заяви г-н Максим Сираков, член на УС на АБЗ и на "Алианц България холдинг". Друг основен проблем според експертите
в дружествата е липсата на възможност за счетоводно прехвърляне на загуби от един отчетен период в друг, което само по себе си е било в разрив със самия закон. При останалите участници на пазара
този проблем се решава, като дружествата, реализирали загуба, не плащат данък и я приспадат от следващи печалби. Според застрахователите друг важен "висящ" проблем в данъчното облагане е фактът, че
например при "данъка върху другите приходи не може да се определи основата", твърдят от АБЗ, а "данъкът върху премиите нарушава техническите основи". За да се избегнат очертаните проблеми, от
асоциацията препоръчват преминаване към облагане с данък върху печалбата по общия ред на ЗКПО. Данъкът върху застрахователните премии според тях трябва да бъде косвен, като се приложи практиката,
приета в чужбина, такава каквато е, а не да се пренасят механично някакви готови схеми, без да се държи сметка за смисъла на нормативните документи. Нещо повече според тях този косвен данък не би
следвало да надвишава 2 3% и да касае само премиите в общото застраховане, без в това число да влизат авиационните и морските застраховки. Доста от промените, които застрахователите желаят, е
много вероятно да станат факт още от началото на следващата година, когато управляващи и управлявани при добро стечение на обстоятелствата ще се радват на нововъведен закон за данъчната тежест в
застраховането. Известно е, че експертите от АБЗ вече са договорили принципно промяната в ЗКПО, с което застрахователните дружества да преминат от 1.01.2004 година към облагане на печалбата по
общия ред, а данъкът върху застрахователните премии да се намали и да се преобразува на принципите на косвения данък. Обсъждат се и варианти за една или две ставки от порядъка на 0 3% върху част
от застраховките по общо застраховане (без авиационни и морски). Застрахователите заявяват, че е търсен "балансът на интересите както на застрахователите и техните клиенти, така и на фиска".
Служители от екипа на застрахователния надзор всъщност обаче не доумяват защо застрахователите толкова много държат на гореспоменатите промени. Източник, който не пожела да бъде цитиран, обясни за
КЕШ, че всъщност новите промени съвсем не са във финансов интерес на застрахователите. В новия вариант например ще излязат наяве всички "представителни разходи" на шефовете на застрахователните
компании, които ще бъдат "гледани под лупа" и преценявани като допустими или не от данъчните и надзорните органи. До момента тези разходи са били неконтролируеми. В процеса на работа според
надзорниците застрахователите могат и да съжалят за горещото си желание да се изравнят с останалите пазарни субекти, но в края на краищата времето най-добре ще покаже дали тези промени, ако изобщо
се реализират, ще повлияят стимулиращо или рестриктивно на застрахователния бранш.
Негативно според лидерите на АБЗ е и влиянието на т. нар. "данъчни схеми", при които се прилагат продукти, чиято цел не е дългосрочно осигуряване или застраховане, а краткосрочно спестяване на
данък. В основата на тази схема стоят слабостите и грешките в закона, допуснати в последните години, и по-конкретно т. нар. принцип "освобождаване от данък на входа и облагане с данък на изхода". С
цел ограничаване на тези схеми от началото на 2003 година данъчните преференции на входа са лимитирани до 10% от дохода, т. е. сума до този размер може да се извади от дохода преди изчисляване на
данъка. Големи проблеми според застрахователите включително от техническо естество, създава и облагането на сумите на изхода. Решението, което според тях би било логично за предотвратяване на
данъчните схеми, е лимитиране на преференциите на входа до нормалните нива за стимулиране на спестяването, без да се облагат на изхода дългосрочните финансови продукти. Според надзорниците обаче
истинското решение на проблема е в следенето на това, на кого се предоставят тези преференции и дали се прилагат при физически или при юридически лица. Ако санкциите са достатъчно строги в това
отношение, то и спекулациите няма да са толкова желани.
Вторият основен проблем, върху който застрахователите акцентираха тази седмица, е цялостната постановка на застраховката "ГО за МПС" като законова и подзаконова нормативна база. Досега
застрахователите изтъкваха като проблем предимно кампанийността на застраховката, както и неадекватното нарастване на премийните ставки, които постепенно да ни позволят да ги изравним с
европейските. При тази среща акцентът бе поставен върху това, че голяма част от обезщетенията за неимуществени вреди се определят години наред. Застрахователите понякога разбират за щетата едва в
края на съдебния процес, заявиха от АБЗ. За да покрият всички обезщетения, застрахователите създават специални резерви за "висящи щети", включително за "възникнали, но несъобщени щети", които
достигат до 70 80% от премиите и се изчисляват чрез актюерски анализи, базирани на данните от минали години. Според застрахователите проблемът възниква с факта, че съдебната практика увеличава за
няколко години отсъжданите обезщетения за неимуществени вреди неколкократно. Т. е. в момента на изплащането обезщетенията не съответстват на платената премия. В тази връзка застрахователите имат
опасения, че в резултат на недобра статистика и методи резервите към момента са подценени и това създава неточна представа за финансовите резултати на застраховката като цяло.
Този проблем вероятно ще бъде решен отчасти с въвеждането на единна методика за оценка на щетите, която ще доведе до по-бързата им ликвидация. От АБЗ заявиха, че вече е подготвена и ще бъде
предложена на надзора единната методика, за която дълго време се говореше, че застрахователите трябва да подготвят. Намерен е консенсус за начина за определяне на обезщетения за имуществени щети,
която ще реши според експертите и някои вътрешни проблеми на бизнеса.
Въпреки старанието на застрахователния елит да покаже своето единство при коментирането на отделните казуси за журналистите стана пределно ясно, че единното мнение по важни въпроси в
застрахователната практика у нас е по-скоро фикция. Лидерите в застраховането се впускаха в открити словесни двубои при всеки поставян от журналистите проблем извън програмата, без дори да ставаха
ясни конкретните посоки на споровете. И сякаш това дори не беше от значение в конкретния случай. Важен е фактът, че българските застрахователи още дълго ще търсят пътя за съгласието вътре в своята
браншова организация, а дотогава ефективното влияние върху общественото мнение за издигане на имиджа на българското застраховане ще си остане, меко казано, трудно. Елитът в застраховането все още
не е готов да се изслушва един друг, а това е само първата крачка при взимането на общи решения. А сякаш втората взаимните отстъпки изглежда още по-невъзможна.
