От застраховане на своята отговорност се нуждаят членовете на управителните и контролните органи на капиталовите търговски дружества при ООД, АД и КДА.
От застраховане на своята отговорност се нуждаят членовете на управителните и контролните органи на капиталовите търговски дружества при ООД, АД и КДА. Този тип продукти все още представляват
според експертите една неразработена част от застрахователния пазар в България. Общи условия за този вид застраховка предлагат засега само застрахователните дружества "Алианц България" и "Ей Ай Джи
България". Причината според хората в бранша е в оскъдното и несъвършеното към момента законодателство относно отговорността на управляващите и представляващите търговските дружества, както и на
членовете на контролните им органи и най-вече на АД, които не са публични по смисъла на чл. 110 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Що се отнася до публичните АД, въпреки
приетата правна уредба относно възможността за защита на миноритарните акционери срещу виновно причинени вреди от членовете на управителния орган все още няма случаи на осъществена на практика
отговорност.
Застраховката на отговорността на управляващите търговски дружества се развива през 80-те години във Великобритания и Съединените щати и е известна като Directors' & Officers' Liability. В
англо-американското дружествено право директорите на акционерните компании (корпорациите) се считат за агенти в смисъл на довереници фидуциари на акционерите, и са длъжни да управляват
дружеството в най-добър интерес на акционерите. Когато нарушат своите задължения независимо дали за действия или бездействия, причинявайки загуби и щети на дружеството, те могат да бъдат съдени.
Право да предявят иск от името на дружеството срещу директорите имат самите акционери.
В Съединените щати днес искове срещу директорите на дружествата могат да бъдат предявени за много по-широк кръг "неоправдани действия" като: пропуск да се спре дело срещу компанията, в резултат на
което є се причиняват вреди; злоупотреба със средства на дружеството; неучастие в заседанията на управителните органи; отпускане на заеми, които водят до загуба на компанията; неоправдано плащане
на дивиденти, заплати или обезщетения; изкривяване на финансовите отчети и т. н. При публичните компании се явяват и допълнителни рискове, които се нуждаят от застрахователна защита, свързани
най-вече с нарушаване на законодателството, регулиращо търговията с ценни книжа.
Българското законодателство съдържа малко на брой разпоредби, отнасящи се до отговорността на управителите и изпълнителните директори на дружествата. Така например съгласно чл. 142, ал. 3, пр. 2 от
ТЗ управителят на ООД при нарушаване на забраната за извършване на конкурентна на дружеството дейност дължи обезщетение за причинените вреди. С цел реализиране на отговорността е необходимо решение
на Общото събрание на съдружниците за предявяване на иск срещу управителя и назначаване на представител за водене на процеса. Тази отговорност е договорна, произтичаща от нарушението на
задълженията, които управителят има към ООД по силата на правоотношенията, в които се намира с него.
Експерти коментираха за КЕШ, че членовете на съветите на АД отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството на основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ 6 . Всеки от членовете може
да бъде освободен от отговорност, ако се докаже, че няма вина за настъпването на вредите. В съдебната практика се изтъква, че солидарната отговорност не отпада поради факта, че членовете на
Управителния съвет са възложили на някой от тях да извършва определено действие и поради неговия пропуск са произтекли вреди за дружеството. Доколкото правилата за АД се прилагат съответно и за
КДА, членовете на Съвета на директорите на последното също ще са солидарно отговорни за виновно причинените вреди на дружеството. Всеобща практика е гаранцията, която членовете на съветите на АД са
длъжни да дават за времето на своето управление да не надвишава законово определения минимум от тримесечното им брутно възнаграждение, която сума в много случаи не би била достатъчна за
възстановяване на причинените вреди.
Законодателството предвижда вече и защита на миноритарните акционери в публичните дружества чрез възможността да предявяват косвени искове срещу длъжници на дружеството и срещу членовете на
управителните му органи. Например може да бъде предявен иск срещу членовете на управителните органи на публично дружество от акционери, притежаващи 5% от капитала му, когато управителите са
причинили вреди на дружеството.
