След инвестирането в държавни ценни книжа и спестовните влогове животозастраховането е може би едно от най-разумните вложения.
След инвестирането в държавни ценни книжа и спестовните влогове животозастраховането е може би едно от най-разумните вложения.
Не винаги е било така. Преди английският парламент да гласува Закона за хазарта в 1774, който забранява да правиш застраховка живот на човек, с който нямаш родствена или съпружеска връзка, много от полиците по застраховки живот представлявали облози дали даден член на кралската фамилия, например ще живее или ще умре.
В днешни дни вторичният пазар на застрахователни полици Живот се развива много добре в САЩ. Фирми изкупуват полиците, главно от възрастни хора, изплащат всички вноски и прибират обезщетението. Бизнесът има потенциал, защото американските граждани над 65 годишна възраст са застраховани за около $500 млдр.
Засега много притежатели на полици Живот са доволни да намерят кой да им плаща вноските /било защото не могат да си позволят да ги поддържат, било защото не желаят вече да го правят/. Разбира се част от потенциалните клиенти на тези фирми са възпряни от лошата репутация на мошеници, която имат купвачите на полици. В някои щати Законът забранява подобни машинации, в други – не. В полу-легалният бизнес са замесени и агентите на застрахователни компании, като този начин за набиране на информация е обявен от застрахователните дружества като откровена измама. Но според законите застрахователния агент не е доверено лице на своя клиент, т.е. няма задължения към него.
Много от фирмите оправдават своите действия с факта, че дават избор на притежателите на полици Живот, които досега имаха само една възможност – застрахователя. В момента те могат да изпълнят условията по своята застраховка, но и да я продадат, като с това постигнат по-голяма финансова изгода за себе си.
