39 са бележките до момента
39 коментара са направени до момента по внесения за обществено обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Припомняме, на 16.10.2023 г. Министерството на финансите внесе за обществено обсъждане законови промени при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Сред тях са: въвеждане на дълго обмисляната система "бонус-малус", актуализиране на минималните застрахователни суми по задължителната автомобилна застраховка, въвеждане на хармонизиран с ЕС режим за обезщетяване на увредените лица в случай на неплатежоспособност на застрахователя и др.
До 15.11.2023 г. всеки, който има отношение към материята, може да изкаже своето компетентно мнение по проектопромените.
ИНСМАКЕТ публикува някои от качените в портала за обществени консултации предложения.
"Весела Кондакова" предлага отпадане на знак от ГФ към полица Гражданска отговорност: "Валидността на застрахователна полица Гражданска отговорност не се определя нито от това дали
е лист хартия, подписана собственоръчно от двете страни: застраховател - застрахован/застраховащ, или подписан чрез електронен подпис документ, а това дали има платена застрахователна премия по
нея. Лепящите се върху стъкло или върху полици знаци също не определят валидността на полицата. Стикерът е напълно излишен и не разбирам желанието той да се запази. Много по-практично е върху всяка
полица Гражданска отговорност да се отпечатва QR код-линк към Гаранционен фонд, и чрез сканирането му - всеки служител на Пътна полиция (чрез всеки мобилен телефон) да може да направи проверка за
валидност на полица в сайта на ГФ. Отделно всеки потребител по застрахователна полица Гражданска отговорност ще може да прави справка в ГФ за валидността на полицата и в случай, че застрахователят
издадел на полица не е подал коректна информация към ГФ или не е отразил плащане, което е направил клиента - да изисква проверка и отстраняване на пропуските и грешките".
Потребителят "akmail" е много активен и публикува множество забележки. Една от тях е относно застрахователния сертификат като електронен документ: "В частичната предварителна
оценка на въздействието, при разглеждането на Вариант 2 по проблем 8.13., е отбелязано, че се предвижда създаване на условия за дигитализиране на обмена на информация в рамките на застрахователното
правоотношение и по отношение на различни документи – застрахователен сертификат, копия от застрахователния договор и условията по него. Но в самия законопроект не се съдържат конкретни предложения
за изменение и/или допълнение на Кодекса за застраховането в тази насока. Най-малкото липсва предложение за създаване на правно основание застрахователния сертификат да може да се издава и като
електронен документ, както това е уредено по отношение на застрахователния договор.
Ето защо си позволявам да предложа в ЗИД на КЗ да се включи допълнение на чл. 344, като в ал. 3 от него се създаде четвърто изречение, което да гласи следното: "Застрахователният сертификат може да
бъде издаден и като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис от застрахователя."
Друго предложение на потребителя е свързано с чл. 344а, ал. 3: "Когато застрахователният договор се сключва на хартиен носител или под формата на електронен документ, застраховащият има възможност
да го прочете в цялост преди да реши дали да го приеме и подпише. Но не така стоят нещата при сключване на застрахователен договор по интернет. В тези случаи, поне според установената практика в
Република България, застраховащият получава договора след като вече е заплатил премията или първата вноска от нея. И по този начин често пъти се оказва прецакан, тъй като в договора застрахователят
е включил клаузи и уговорки, с които застраховащият не е имал възможност да се запознае предварително (т. нар. "скрити условия"), включително и неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, замаскирани
като "индивидуално уговорени в договора". И след това застраховащият започва едно ходене по мъките в опит да се откаже от договора и да си получи обратно платеното на застрахователя.
За да се сложи край на тази порочна практика и да се осигури допълнителна защита за ползвателите на застрахователни услуги, предлагам в чл. 344а, ал. 3 накрая се добави "преди последният да е
извършил плащане на цялата премия или на първата вноска при разсрочено плащане на премията".
С предлаганото допълнение няма да се навреди на интересите на застрахователите, тъй като по правило те не осигуряват покритие по застраховката, докато не получат съответното плащане от
застраховащия.
"akmail" има принципно становище и по методиките на Гаранционния фонд: "В мотивите към законопроекта е посочено, че с цел гарантиране правата на ползвателите на застрахователни
услуги за пълно и справедливо обезщетение се предлага методиката за уреждане на претенции за неимуществени вреди вследствие телесни увреждания или смърт да се приема от съвета на Гаранционния фонд
и да се утвърждава с наредба на КФН. Същият подход се предлага и по отношение на методиката за уреждане на щети, нанесени на моторни превозни средства.
Но няма правен механизъм, който да задължи съветът на ГФ да приеме/актуализира методиките по чл. 535, т. 10 и 11. Като това не може да стане дори и с изрична законова разпоредба, като например §101
от ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 07.12.2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). И така, вече 8 (осем) години от влизането в сила на Кодекса за застраховането, не е приета нито една от двете методики по чл.
535. И няма изгледи това положение да се промени в обозримото бъдеще.
А обяснението за това поведение на съвета на ГФ е лесно – просто този орган на ГФ се състои от всички застрахователи, които са задължени да правят вноски към фонда. И е съвсем логично да се очаква,
че съвета на ГФ няма да бърза да приема методики, които са в интерес на ползвателите на застрахователни услуги. Това е все едно вълците да определят с какви патрони да стрелят по тях ловците.
Ето защо предлагам правомощията на съвета на Гаранционния фонд по чл. 535, т. 10 и 11 да се прехвърлят на КФН чрез съответно допълнение в чл. 504".
Потребителят "koko29" също предлага допълнения и изменения на направените предложения. "§ 7. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: Моля да се създаде нова алинея:
(2а) Комисията отнема лиценза за издаване на нови застрахователни полици по задължителната застраховка ГО за срок от една година на застраховател или презастраховател, за който в рамките на 365 дни
има 10 или повече основателни жалби към КФН относно размера на обезщетенията.
Мотиви: Някои компании неоснователно намаляват обезщетенията, понеже към този момент санкциите не ги плашат. Санкциите са пренебрежимо малки, спрямо спестените суми от намаленото обезщетение.
Практиката ми като юридическо лице показва, че над 90% от пострадалите лица отказват да водят дело, а малкият процент пострадали, които знаят за възможността за подаване на жалба към КФН не носи
притеснения в застрахователните компании поради описаните причини. С тази поправка застрахователните компании няма да си позволяват тези вредни за гражданите практики.
§ 21. В чл. 108, ал. 6 моля думите "фактическа и правна обосновка" да се заменят със "подробна калкулация по щетата".
Моля да не се удължава срокът, няма необходимост от промяна му от 7-дневен в "срок до един месец".
Мотиви: В момента с така записаната "фактическа и правна обосновка" при искане от клиент да му бъде предоставена информация как е формирано платеното обезщетение, застрахователните компании
предоставят обща обяснителна бележка – обща сума за труд, обща сума за боя и материали, обща сума за части. Не става ясно какви детайли са калкулирани, каква е сумата за труд на всеки един, дали
всички детайли са калкулирани, дали са включени дейности по разоборудване, каква е сумата на рез. части, каква е часовата ставка и други условия пряко влияещи върху обезщетението. Такава обща
информация затруднява обжалването на платената сума.
Няма необходимост от удължаване на срок за предоставяне на тази обосновка. При изчислена калкулация и платена щета е въпрос на минути да се разпечата и предаде на клиент, без да се налага писане на
обяснителни бележки. Удължаване на срока от седем дни на "до месец" допълнително ще затрудни потребителите.
§ 107. В чл. 499 се правят следните изменения и допълнения:
Към новата ал.3 моля да се допълни: "В случаите, когато няма представена фактура за ремонт или възстановяването на вредите не е в натура обезщетението по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите за вреди на моторни превозни средства се определя от застрахователя на виновния водач съгласно методиката по чл. 535, т. 10, утвърдена с наредбата по чл. 504."
Моля да се създадат нови алинеи (3а) и (3б):
(3а) В случай, че искане на клиент по чл.108 ал.7 от КЗ за възстановяване на претърпените от него вреди в натура, бъде отказано от застраховател, или застрахователят не се възползва от правото си
по чл.406 от КЗ, за да си гарантира конкурентна цена, то последният заплаща безусловно предоставената фактура за отстраняване на вредите.
(3б) За възлагането на отстраняване на щета от застраховател към автосервиз не е необходимо същите да са в договорни отношение, достатъчно е съгласието на трите страни. Заплащането се осъществява
директно от застраховател към автосервиз.
Мотиви: С тези поправки се гарантират целите на чл.386 ал.2 от Кодекса на застраховането, който задължава застраховател да изплати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. От една страна на застрахователя ще бъде дадена възможност да договаря цените директно с автосервиза, за да няма спекулации, от друга страна
на пострадалите лица ще се гарантира безкасов ремонт на автомобила или безусловно плащане на направените разходи. От трета клиентът няма да е задължен да посещава непознати автосервизи или да чака
безумни срокове да влезе за ремонт. Не на последно място методиката по чл. 535, т. 10 би следвало да се прилага като минимална долна граница, когато няма предоставени доказателства за ремонт –
фактура, касов бон и др.
Допълнително в чл.390 ал.2 т.1 от КЗ моля да се направи следното изменение: "при възстановяване в натура на вредите" да отпадне като текст.
Мотиви: Не е необходимо проформа фактурата да се използва за тези цели единствено ако е ремонтът е възложен от застраховател. Всяка проформа фактура на средни пазарни цени дава насока за цена на
ремонта, като така или иначе при тотална щета няма да има възстановяване нито в натура, нито по какъвто и да е друг начин.
Потребителят "Севастократор" взема отношение по зеления стикер: " Трудно ще се приеме да отпадне Зеленият стикер на стъклото, той беше въведен преди много години на цена 1,40 лв.
за брой. Във всяка застраховка се калкулира и цената от 1,40 лв. за стикер. Сметнете колко застраховки се правят на година (в БГ има около 4 милиона коли) и колко от тях са на 4 вноски т.е. плащаме
4 х 1,40 лв. Това са милиони левове влизащи в нечия (наша) фирма. Коя е фирмата изработваща зелените стикери ? Как е избрана тази фирма ? Кой е собственик на фирмата и има ли политическа следа ?
Същият е проблема с Еко таксите - набиваме едни милиони в две фирми за нищоправене.
Предлагам да отпадне зеления стикер и да отпаднат екотаксите. Няма никаква полза от тях. Защо плащаме, като България си остана страната с най-стари автомобили, около 2 милион автомобили са над 20
годишна възраст, около 1 милион са тези между 15-20 годишна възраст".
Към 30.06.2023 г. застрахователите, които предлагат автомобилната застраховка "Гражданска отговорност", са 16, застрахователните брокери са 334, а застрахователните агенти – 6696.
Сключените застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2022 г., според справките на застрахователите към четвърто тримесечие на 2022 г., са 4 892 246. Превозните средства към
01.01.2023 г., регистрирани на територията на страната, са 3 958 953.
През периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. на територията на страната са настъпили 6609 тежки пътно-транспортни произшествия, при които са загинали 531 и са ранени 8422 участници в движението по
пътищата. От ранените 8422 участници в тежки пътно-транспортни произшествия 6656 са леко, а 1766 – тежко ранени. Спрямо същия период на 2021 г. тежките пътно-транспортни произшествия през 2022 г.
са повече с 529, загиналите са по-малко с 30, а ранените са повече с 813 (за периода на 2021 г. – 6080/561/7609). През 2021 г. леко ранените са 6151 или +505 през 2022 г., а 1458 са тежко ранените
или +308 през 2022 г.
