Обезщетението за бедните ще е на база данъчна оценка на имота, а не на база възстановителна стойност
Имуществен тест ще показва дали собственик на имот ще получава помощ от държавата при настъпване на бедствие, или ще трябва доброволно да се застрахова. За бедните държавата създава фонд "Бедствия"
с парите от данъка върху застрахователните премии. Това съобщи днес финансовият министър Владислав Горанов по време на дискусия, посветена на ролята на държавата и бизнеса в защита на личното
имущество при природни бедствия.
Припомняме, през 2010 година у нас бе въведен налог от 2% върху застраховатените премии, като този данък досега отиваше в консолидирания бюджет. Към момента годишно от налога върху
застрахователните премии се събират около 25 милиона лева.
Според финансовия министър, средствата могат да бъдат извадени оттам и да бъдат прехвърлени в нарочен фонд, от който да бъдат разпределени за покриване на щетите при катастрофични събития само за
социално слаби лица, които не могат да застраховат имуществото си и не могат да ремонтират собствеността си със собствени средства. Останалите, които са над този праг, ще трябва доброволно да
застраховат жилищата и домовете си. Тези, които могат да се застраховат, но не са го направили и са пострадали от природно бедствие, "ще имат нагледния пример къде са сбъркали", каза Горанов.
Обезщетението за бедните ще е на база данъчна оценка, а не на база възстановителна стойност, "за да не създаваме грешни стимули в икономиката и да изместваме застрахователите като пазар", подчерта
финансовият министър. С новото предложение не се създава конкуренция между социалното подпомагане и застраховането, посочи Горанов. Той допълни, че "адресираме темата до социално слабите и
създаваме стимул да не се поддържат нелогично ниски данъчни оценки". Към момента на фона на данъчните оценки на имотите 25 милиона лева не са малко за подпомагане на социално слабите хора,
претърпели бедствие, обяви финансовият министър. "Държавата трябва да заеме мястото си там, където солидарността го изисква, тоест, където хората не могат със собствени сили да се справят. Това
може да стане нов вид социално подпомагане."
Подпомагането ще важи за имотите, които имат Акт 16, както и за онези, които конструктивно отговарят на изискванията. Конструктивно неодобрени сгради няма да бъдат подпомагани.
Как ще бъде определяно кой е беден и може да бъде подпомогнат?
"Имаме достатъчно надеждни механизми в социалното подпомагане, разработени през годините. Примери имаме и в енергийното подпомагане, и в други модели, които могат да бъдат използвани при
изготвянето на законопроекта", каза Горанов.
Още не е ясно коя структура ще преценява кои имоти да бъдат подпомагани. Може би това ще бъдат или местните комисии по бедствия и аварии, или централната комисия. "Вероятно е добре да се използват
местните звена, създадени към общините. Възможно е те да преценяват доколко увредено е имуществото, а Агенцията за социално подпомагане чрез своите структури да преценява кои лица да бъдат
подпомагани, независимо от това дали е увредено имуществото или не, и като краен резултат средствата през инфраструктурата на бюджета, от централния – през бюджета на социалното министерство
и Агенцията за социално подпомагане – да достигат до хората", обясни Горанов. Той добави, че еднократните помощи от 325 лева ще отпаднат. Междуведомствената комисия ще продължи да съществува, като
ще има ангажимент към публичната инфраструктура.
Към момента все още не е оповестено ще функционира фондът и кой ще го управлява.
През следващите 2-3 седмици ще бъде предложен законопроект. Предполагам, че лятото можем да имаме законопорект, който да влезе в сила, обеща Горанов.
Огласената днес идея на практика вдига на трупчета за неопределено време въпроса за създаването на катастрофичен пул или на вид застрахователно обединение за защита на имотите на физическите лица
при настъпването на катастрофични бедствия. Припомнаме, през 2009 г. Световната банка предложи на България да се включи в регионален пул за застраховане срещу природни бедствия. Оттогава до днес
бяха проведени многократни конференции за катастрофичните събития и механизмите, които могат да бъдат приложени за покриване щетите от бедствия у нас.
Към момента у нас са застраховани едва 7% от общия брой жилища у нас, обяви Коста Чолаков, член на УС на АБЗ и главен изпълнителен директор на ДЗИ. Голяма част от застрахованите жилища у нас са
заради изискванията на банките при ипотечното кредитиране. За сравнение, в Румъния, където действа задължителна програма за застраховане, са застраховани 25% от имотите.
В Чехия пък, където застраховането на домове е доброволно, половината имоти имат имуществена застраховка.
Застрахователният бранш приветства идеята на правителството за доброволния характер на имущественото застраховане.
От АБЗ посочиха, че очакват създаването на ефективен механизъм за обезщетение, съвместно с държавата и общините и подчертаха, че част от ефективността на този механизъм е превенцията. Нещо повече –
данъкът от 2% може да бъде насочен именно към превенцията при имущественото застраховане. От асоциацията подчертаха, че съвместно с държавата трябва да бъде популяризирано имущественото
застраховане за увеличаване на обхвата, а всяко предложение трябва да бъде подложено на сериозен обществен дебат. Сред останалите предложения са изготвянето на надеждни карти, създаването на
система за ранно предупреждение и осигуряване на надеждна статистика за имотите у нас.
