Безработица се очаква да се понижи до 4,4% през т.г. и да продължи да намалява до 4,1% догодина и до 4,0% през 2021 г.
Икономическият растеж в България вероятно ще се забави през следващите две години, но ще остане близо до своя потенциал, посочва Европейската комисия в есенните си макроикономически прогнози,
предаде БНР.
Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност зад граница, динамиката на вътрешното търсене би трябвало да продължи да бъде в основата на растежа. ЕК очаква умерен темп на българския
износ, в съответствие с перспективите за външно търсене. Инфлацията в България се очаква да намалее с оглед на избледняване на временните проинфлацинни фактори и поради продължаващо намаляване на
цените на петрола. Комисията прогнозира, че държавният баланс ще остане на излишък, а българският публичен дълг ще продължи да намалява.
Европейската комисия ревизира във възходяща посока прогнозата си за растежа на БВП на България през настоящата година до 3,6% (от предишната "пролетна" прогноза през май за растеж от 3,3%),
визирайки силната икономическа експанзия от 1,1% през първото и от 0,9% през второто тримесечие.
За 2020-а година обаче ЕК очаква сравнително рязко забавяне на растежа до 3,0% (под 3,4% прогноза през май) и до 2,9% през 2021 година.
Прогнозите на Комисията се различават доста от есенната прогноза на Министерството на финансите на България, според която БВП ще нарасне през тази година по-скромно с 3,4%, но ще се запази добро
темпо на растеж от 3,3% през всяка една от следващите три години.
Според Комисията износът ще отчете малък отрицателен растеж през настоящата година, преди да възвърне скромните темпове на растеж през следващите две в съответствие с развитието на външното
търсене. Очаква се вътрешното търсене да продължи да губи част от растежния си импулс, но да остане основен двигател на икономическия растеж. Ограниченото пространство за по-нататъшно подобряване
на заетостта ще натежи на динамиката на потреблението на домакинствата, докато реалните увеличения на заплатите ще подкрепят потребителските разходи.
През 2019-а година съвкупните инвестиции би трябвало да имат само скромно нарастване поради сравнително слабото представяне през първата половина на годината. В следващите две години се очаква
инвестициите да възвърнат част от скоростта си, но да продължат да нарастват с умерени темпове на фона на повишената икономическа несигурност зад граница и на влошените до известна степен
перспективи за икономическия растеж, се посочва в "есенния доклад" на Комисията в частта му за България.
Според ЕК рисковете пред новите прогнози за България са главно в посока надолу (за по-слабо от очакваното икономическо представяне) и са свързани с потенциално рязко и продължително влошаване на
външното търсене от основните търговски партньори на нашата страна и от потенциален вторичен ефект, свързан с евентуална по-висока безработица и по-ниско вътрешно търсене.
Комисията очаква потребителската инфлация от 2,4% в България през 2019 година, преди обаче нейно рязко забавяне до 1,6% през 2020-та и слабо нарастване обратно до 2,1% през 2021-ва година.
Нивото на безработица се очаква да се понижи до 4,4% през тази година спрямо 5,2% през миналата и да продължи да намалява до 4,1% догодина и до 4,0% през 2021-а година. ЕК обаче прогнозира, че
тенденцията на растеж на заетостта през настоящата година вероятно ще спре през 2020-а и дори ще стане отрицателна през 2021-а година (намаляване на трудовата заетост) с оглед на свиването на
работната сила в България.
Растежът на заплащането на труда се очаква да бъде силен през тази година с оглед на историческо ниската безработица и планираното увеличение на заплатите в държавния сектор, като ЕК очаква този
растеж да продължи да бъде силен и през следващите две години, макар и с малко по-сдържано темпо от настоящата.
ЕК очаква правителственият бюджет да остане на излишък от 1,1% от БВП през 2019-а година, като прогнозира, че бюджетният баланс ще остане позитивен през целия прогнозен период, достигайки 0,9% от
БВП за 2020-а и за 2021-а година.
Според Комисията бюджетната прогноза за нашата страна подлежи на възходящи рискове. Плановете за публични инвестиции остават амбициозни. В същото време събирането на приходи изглежда е набрало
известна скорост и може да продължи да надвишава очакванията през следващите години, се посочва в есенния доклад на ЕК.
Очаква се запазване на тенденцията на намаляване на държавния дълг като процент от БВП от 22,3% през миналата година до 21,1% през тази, до 19,9% от БВП през 2020-а и до 18,6% през 2021-а година.
