Брюксел нe ни спести критики по различни въпроси
Европейската комисия (ЕК) не спести критики на България за небанковия финансов сектор и по-конкретно заради нерешени проблеми в застраховането и надзора. В обявената вчера годишната оценка на ЕК за икономическото и социалното положение в държавите членки, която включва редовния доклад за България, страната ни отнесе мъмрене заради няколко нерешени въпроса.
По отношение на моторното застраховане и по-конкретно на автомобилната "Гражданска отговорност" докладът подчертава, че повод за загриженост дават все още значителните предизвикателства, свързани с бизнес модела и бизнес стратегията на участниците на пазара, както и потенциалните ефекти, които те имат извън самия сектор. Въпреки че премиите по задължителната автомобилна застраховка бяха увеличени значително, устойчивостта на тази мярка все още не е гарантирана. В допълнение, тълкувателното решение Върховния касационен съд да разшири кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, като включва членове на семейството и роднини, ще позволи предявяването на искове както за бъдещи претенции, така и за тези, които са направени през последните 5 години. От ЕК посочват, че не още не е ясно какво ще е въздействието на това решение върху застрахователния сектор, въпреки увереността на КФН, че увеличените премии ще бъдат достатъчни за покриване на загубите. На 22 ноември 2018 г. Народното събрание прие изменение в Кодекса за застраховане, с което въведе лимит до 5000 лева за обезщетения за неимуществени вреди за братя, сестри и по-далечни роднини и близки на загинали в катастрофи.
Докладът на ЕК засяга и въпроса за въвеждането на системата "бонус-малус" в автомобилното застраховане. За разлика от най-развитите пазари в други държави-членки на ЕС, ценообразуването на отговорността към трети страни в България не отчита шофьорската история, която е най-добрият показател за бъдещи претенции. Комисията за финансов надзор предложи система бонус-малус, която е в процес на широк обществен дебат. Ако е добре разработена, системата може значително да подобри ценообразуването и да повлияе положително върху поведението на притежателите на полици.
Една от най-сериозните критики в доклада, е свързана с българското бюро "Зелена карта". Ликвидността на Бюрото предизвика сериозни опасения, посочват от ЕК. Оттам припомнят, че в началото на 2018
г. Международният съвет на бюрата инициира неформален мониторинг на българския си член – Националното бюро на българските автомобилни застрахователи поради неплащане на искове от страна на две
български застрахователни компании. Това доведе до по-висока гаранция, изисквана от Международния съвет, и до увеличаване на вноските за българските компании. Ситуацията се влоши през декември 2018
г., когато Международният съвет наложи официален мониторинг с искане за договор за презастраховане, заедно с ежемесечни доклади, за да запази членството на българското бюро.
Припомняме, заради това председателят на УС на българското бюро – Орлин Пенев, подаде оставка. Неотдавна на негово място бе избран бившият шеф на Застрахователния надзор Борислав Богоев, който има
амбицията да разреши по най-добрия начин проблема.
От ЕК посочват още, че пазарното въздействие на тези допълнителни изисквания все още не е напълно оценено, но е напълно възможно да окаже съществено влияние. Ликвидността на българското бюро Зелена
карта се гарантира от текущите проверки на място и от разпоредбите на Кодекса за застраховане. Тези мерки следва да бъдат приложени незабавно и изцяло, докато потенциалните оставащи въпроси за
управлението също трябва да бъдат решени, за да се гарантира доверието у застрахователите от държавите-членки, се казва още в доклада.
ЕК апелира и за бързото назначаване на шеф на КФН и на Застрахователния надзор.
